“Новини с добавена стойност” е рубрика на Г-н Балев в неделното издание на предаването "Политически НЕкоректно по програма "Хоризонт" на БНР. То представлява лов на лирически мигновения и малка кражба от времето за омраза и унищожение.
***
Крадем го това време, защото не знаем какво друго да противопоставим на стихийната сила на войната. По-добре да крадеш, отколкото да убиваш, поне така степенувам аз тежестта на престъпленията, без да съм специалист по наказателно право.
Единственият легитимен пацифизъм е да не използваш оръжия.
България в това отношение е в двусмислено положение - макар че произвеждаме оръжия, ние имаме някаква смешна армия, която никога никому няма да стори зло.
Ще ми бъде тъжно, ако някой реши да ни превзема с военни средства - тук всеки агресор ще влезе като у тях си и няма да пукне една пушка. Но поне ще знаем, че не сме убивали собственоръчно. Българският принос в лудостта на взаимното унищожение е скромен - големи балалайки има по кръчмите и социалните мрежи, езикът на омразата и дезинформацията свирепства и по нашите земи, но само толкова. Малко са българските мъже, готови да вдигнат оръжие.
Макар че омразата и дезинформацията също са оръжия за масово унищожение.
Примерно сега е много модерно да се завижда на материалната помощ за бежанците. Защо дават пари на бежанците, а не на нас? Ами защото имаме пари за кръчми и за интернет, където да плямпаме глупости, следователно не сме на ръба на оцеляването. Както и да е, дано все така да имаме пари за глупости, дано успеем да помогнем и на клетите бежанци, за които е писал и нашият национален поет Крачолов-Яворов.
В стихотворението “Бежанци” поетът описва неволята на македонските прокуденици, които идват в Майка България в началото на миналия век и тук намират своя пристан, но и много мъка - съдбата на бежанците не е цветя, рози и 40 лв. за кръчма.
В това стихотворение на Яворов има един куплет, който по днешните мерки малко прехвърля нотата на съчувствието. Ето какво пише поетът за някоя си безименна бежанка с приятна външност:
…Сред улицата ей мома,
на свят остала сам-сама,
не знае път нагде да хване;
ала и в грубия сукман
тя самодива е по стан:
без залък няма да остане…
Такива ги редил г-н Яворов, такива някакви рими си вадил от крачолите.
Той е голям поет и се е изказал лирически, казал там някаква горчива истина. А какви грозни приказки се говорят за клетите украинки, които бягат от войната. Пазете си, викат, мъжете, че украинките ще ги откраднат! И разни от сорта. Такива наистина заслужават да им откраднеш мъжете, ако са свестни - и да им оставиш 40 лв. за компенсация.
Знаете ли каква е разликата между това да има война и да няма война? Разликата е, че можем да се занимаваме с глупости и да воюваме със снежни топки.
Тази седмица шофьор от Шумен си карал колата край едно училище и бил бомбардиран със снежни топки. Той се стреснал и напердашил трима от нападателите. Глобили го за тая работа с 200 лв., което се равнява на дневните разходи за петима бежанци. И тук можем да спорим дали си заслужават боя немирниците, а не примерно - дали бомбардираният родилен дом в Украйна е бил укритие на украински войници.
С войници или без войници, родилният дом беше бомбардиран и от руините му изведоха бременни жени. Печална гледка, не като 40 лв. на цяло.
Един друг поет - Роджър Уотърс от Пинк Флойд, вика тия дни - Путин е гангстер, но такива са и президентите Буш, Клинтън, Обама. Сиреч и американските милитаристи са виновни за войната, и украинските нацисти са виновни.
Всички сме виновни за всичко, но големият факт и генералната отговорност за тази конкретно война лежи върху Владимир Путин. Той прати войски в Украйна да извършат прецизната операция - да бием въшки с чук по главата. Извиняваме се за тая художествена алегория, но ако така лекуваш другарчето от въшки, най-много някоя да прескочи на твоята глава, докато размазваш чуждата.
Путин в исторически план се сравнява със Сталин и днес руската опозиция говори за това, че се връща Сталиновата атмосфера на доносничество, страх и репресии. Същевременно Владимир Путин се дърпа исторически от Владимир Ленин, макар че са адаши и макар че Путин е дълбоко свързан с Ленинград - там е роден, там е почнала по-късно и политическата му кариера.
Враговете на Путин твърдят, че навремето Путин и като шпионин, и като начинаещ политик в градския съвет на Ленинград той не бил толкова кръвожаден, ами гледал повече да усвоява средства. Дори се цитира някакъв негов лозунг от онова време - началото на 90-те. Той обичал да казва като Гьоте: пара, повече пара! Хора, които го познават от онова време, твърдят, че така се изразявал: Бабки делать надо! Кинти трябва да се делкат! Обичал да придобива имущество с методи, близки до закона. И чак после в голямата политика почнал да се занимава с унищожение на хора, което както казва Шекспир, е професията на царете. Няма сега да ровим в Шекспир, ами ще се върнем на мисълта си - колко по-малко престъпление е кражбата от убийството или още по-страшно - масовото унищожение.
Кражбата при всички положения е по-леко престъпление от убийството и насаждането на страх с демагогия и репресии.
Затова и ние си откраднахме една стара съветска песничка за младия Ленин, и си я адаптирахме за Путин!
Той просто краде в Ленинград,
сърцето тревожно тупти…
Володя е толкова млад
и само събира пари,
и само събира пари - .
наместо да реже глави!
***
Звуков файл - тук:
Песента за младия Ленин - тук:
YouTube
