Кремъл отбеляза превземането на Лисичанск с помпозно награждаване на участниците в операцията - двама генерали, командващи войските, получиха звание Герой на Русия, един от танковите полкове стана "гвардейски". Но руските власти преувеличават - съзнателно или не, военното значение на тази победа - украинските войски не бяха обкръжени и напуснаха Лисичанск и неговите околности сравнително организирано. Сега руската армия ще се сблъска с тях на нови, по-изгодни за украинците позиции.

В Киев и Одеса отпразнуваха евакуацията на руския гарнизон от Змийския остров в Черно море, макар че реалистично погледното, самите украинци още не го контролират. Двете страни преминаха във фазата на изтощаваща война, изходът от която зависи не от превземането или отстъпването на неголеми територии, а от натрупването и изразходването на военни ресурси.

Превземането на Лисичанск

На 2 юли руските войски превзеха големия град Лисичанск в Луганска област и селищата западно от него. Така под контрола на Русия мина цялата Луганска област. Сега линията на фронта минава западно от Лисичанск, по границата между Луганска и Донецка област. Изтеглянето на украинските войски от района на Северодонецк и Лисичанск беше сравнително добре организирано.

След като руските войски в края на юни изтласкаха украинските части от селцето Врубовка, отбраната на целия район започна да се разпада - под заплахата от обкръжение се оказаха войските на Киев в Северодонецк и Горское. Тогава украинското командване взе отдавна назрялото решение да започне да отстъпва от Луганска област. Украинските войски първо напуснаха Горское и Золотое, после - Северодонецк. Това беше трудна операция - Северодонецк е отделен от останалите бойни действия от река Северски Донец, всички мостове, свързващи града с Лисичанск, бяха взривени, и се наложи украинците да се изтеглят с лодки и салове.

Още към 24 юни беше ясно, че няма да се удържи и Лисичанск, независимо от неговото добро географско положение /градът е разположен на високия бряг на Северски Донец/. Руските войски атакуваха от юг и юго-запад и превзеха основния опорен пункт на отбраната - Лисичанския нефтопреработвателен завод. Това отново създаде риск от обкръжение на целия район - от север и от изток той е ограничен от Северски Донец, зад който се намират руските войски, които ако излязат и на западните покрайнини, ще отцепят напълно украинския гарнизон от основните сили. По онова време в града и околността се намираха около няколко хиляди украински войници /точната цифра е трудно да се определи, тъй като евакуацията на някои от подразделенията започна по-рано/, които бяха заплашени от съдбата на гарнизона в Мариупол. И се наложи те спешно да бъдат евакуирани. Изведените от Лисичанск части сега са разположени по хълмовете на изток от Северск и Бахмут /самите градове са в низина и са неудобни за продължителна отбрана/.

Освобождаването на Змийския остров

Украинската армия удържа победа на другия край на Украйна - след няколко месеца боеве по въздух, море и суша руските войски се евакуираха от Змийския остров в Черно море.

Опитите на украинската армия да превземе острова с вертолети в началото на май се провалиха - те бяха спрени от руската авиация. След това руското командване прехвърли там допълнителна ПВО, за да защити гарнизона от ракетни удари от брега. Но това не помогна - Змийският остров се намира на 40 км от най-близкия бряг - остров Кубански, което позволява той да бъде обстрелван с далекобойна артилерия, против масовото използване на която ПВО е безсилна. Само руската авиация можеше да попречи на украинците да обстрелват острова, но тя не смее да навлеза толкова надълбоко на украинска територия заради ПВО на противника. Няколко дни постоянни артилерийски удари по острова принудиха руснаците да евакуират гарнизона си там.

Колко важни са победите за всяка от страните?

Това са съвсем сериозни победи за такъв тип война на изтощение, но те едва ли ще повлияят на нейния краен изход. За победа е нужно ресурсите на воюващата армия да растат по-бързо /или да намаляват по-бавно/ от противника. В този смисъл двете страни нищо решително не са спечелили или загубили.

Много е вероятно украинската армия да е отчела по-големи загуби в битката за Лисичанск от руската, тъй като през последните дни понасяше повече удари от руската артилерия и почти не беше в състояние да отговори. Затова мнозина смятат, че дълго удържаните позиции в Северодонецк, Лисичанск и Горское са били грешка.

Но пък руската армия не успя да разгроми основните сили на украинската групировка в този район. Тя отново не можа да затвори обкръжението, макар че след превземането на Лисичанския нефтопреработвателен завод трябваше да измине само още 8 км. Въпреки че бе наредено форсиране на Северски Донец, тия 8 км бяха изминати за цели 4 дни, когато противникът вече се беше почти оттеглил.

При тези темпове на настъпление украинските войски успяха да се измъкнат, макар и не винаги организирано - много части се изтегляха пешком, под постоянни артилерийски обстрели. Но никакви признаци на реално обкръжение - стотици пленени, десетки единици изоставена или унищожена техника, няма. Не се получи и вакуум на фронта, както става след обкръжение. Което означава, че руската армия няма да може бързо да развие настъплението си. Накъдето и да реши да продължи с настъплението си - към Северск, Бахмут, Славянск или околностите на Донецк, навсякъде ще трябва да щурмува укрепени украински позиции и да харчи своите ресурси.

Украинската армия още не е получила голяма изгода от "изчистването" на Змийския остров. Тя постави украинското знаме там, но все още има проблеми с руската авиация в района, която е извън обхвата на украинската ПВО.

Това не означава, че Змийският остров има само политическа и пропогандна ценност. Теоретически, островът би могъл да играе важна роля във войната за една от страните, ако тя успее да го използва пълноценно като база за ПВО и противокорабни ракети. Разполагането на противокорабни ракети Harpoon например би позволило на украинската армия да атакува руския флот директно в базите в Евпатория и даже Севастопол. Но както показва опитът от руската окупация на острова, разполагането и защитата от атака на техника на острова води само до разхищение на ресурси. Оттеглянето на руските войски от острова малко влияе на блокадата на украинските пристанища и териториални води - ако поиска, Русия може да атакува украински или други кораби с авиация, ракети на бреговата отбрана и подводници. Дори заради тази теоретична възможност, едва ли някой ще рискува да изпрати кораби към Украйна.

Какво следва?

Всичко зависи от това коя от страните ще успее по-добре да организира своите ресурси и да унищожи тези на противника. Ограниченията на Киев и Москва са известни.

Кремъл така и не се реши да обяви открита мобилизация, което ограничава потенциала на армията й. Липсата на достатъчно количество пехота /в комплект със слаба активност в дълбокия тил на противника/ не дава възможност да се разгръщат операции по обкръжение на украинските войски и нанасянето на големи загуби. Ако украинските власти продължат с успешната мобилизация, а руските не я обявят, численото преимущество на украинската армия рано или късно ще обърне ситуацията в полза на Киев.

Украйна не може да реализира численото си превъзходство на фронта заради недостатъка на тежко въоръжение, най-вече артилерия. Доставките на гаубици и системи за залпов огън все още не са достатъчни, за да се превъоръжи цялата украинска армия /още по-малко да се създаде резерв от нови формирования/. Но ако командването на ВСУ успее да концентрира наличните ресурси на един от участъците на фронта /например около Херсон/, още в близките седмици ще може да проведе успешно настъпление.

Засега страните предпочитат да не извършват активни настъпления, при които търпят големи загуби, а използват далекобоен обстрел за изтощаване на противника и унищожаване на неговите ресурси. Руската армия вече няколко седмици нанася удари с оперативно-тактически и крилати ракети по украинските складове за боеприпаси и щабове. Същото прави и украинската армия, която най-после получи от Запада установки HIMARS. С тяхна помощ, само за последните 10 дни, зрелищно бяха унищожени минимум четири крупни складове за боеприпаси на руската армия, намиращи се на десетки километри от фронта. Нанасят се удари и по складове в Донецк. Но това не спря настъплението на руската артилерия в Лисичанск.