Значителна част от първото програмно изявление на новия командващ руската армия в Украйна ген. Сергей Суровикин бе посветена на ситуацията в Херсонска област, където местните власти вече евакуират гражданите от десния бряг на река Днепър. Ситуацията в областта е сложна, снабдяването по мостовете през Днепър е спряно заради обстрела на украинците, призна Суровикин. И предупреди, че "не е изключено да трябва да се вземат трудни решения". На следващия ден руският президент Владимир Путин обяви военно положение в окупираните райони, което допуска и принудително изследване на местните жители. Какви биха могли да са тези трудни решения?

Защо ситуацията около Херсон е тежка?

Градът, както няколко района около него се намират на западния, десен бряг на река Днепър. Голяма част от анексираната Херсонска област се намира на източния бряг, където са и главните бази за снабдяване на руските войски в южна Украйна /част от тях се намират в Крим/. Тези географски особености обуславят тежкото положение на руската групировка на фронта, в което тя попадна още през март. Тогава с няколко батальона на военно-десантните войски, морската пехота и мотострелковата брегова отбрана на Крим, възползвайки се от разпада на украинската отбрана, Русия успя да превземе Херсон и да се придвижи на запад към град Николаев, на северо-запад към мостовете през река Южни Буг към град Вознесенск и на север към предградията на Кривой Рог.

Главното направление на настъплението беше Вознесенск, откъдето руското командване планираше да придвижи войски към Одеса. Цялото снабдяване на тази част от армията се осъществяваше през няколко моста - Антоновския автомобилен край Херсон, съседния жп мост, както и двойният /автомобилен и жп/ по язовирната стена на ВЕЦ-а в Нова Каховка, намиращи се на 50 км на изток.

Още в началото на март стана ясно, че Русия няма сили за такова амбициозно настъпление. Тя не можа да прехвърли бързо резерви и войските й бяха принудени да отстъпят от Николаев, Вознесенск и Кривой Рог към границата на Херсонска област. Там те започнаха да строят отбраната си с дълговременни укрепления. Географията също е подходяща за отбрана: районът е гола степ с редки горски масиви, настъпващите няма къде да се укрият, а значителна част от линията на отбрана се опира в река Ингулец.

Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ пробваха да форсират реката още през лятото, но понесоха големи загуби. С неуспех завърши и настъплението откъм Николаев, където няма сериозни водни прегради: руската авиация и артилерия нанасяха удари по настъпващите в голата степ украински подразделения. Фронтът се стабилизира за дълго, а руското командване прехвърли през юли и август значителни подкрепления на десния бряг.

ВСУ обаче смени тактиката - вместо фронтални атаки към руските позиции те започнаха планомерно унищожаване на складовете с боеприпаси и логистиката на руската групировка. До август това бе невъзможно, тъй като украинците нямаха толкова мощни далекобойни и високоточни средства за поразяване. Но в края на лятото ВСУ получи ракетните системи HIMARS, способни да нанасят удари с висока точност далеч зад линията на фронта - почти до 90 км. Главната цел на ежедневните ракетни атаки станаха мостовете. Те не можаха да бъдат срутени, но ВСУ изваждат от строя пътното платно по-бързо, отколкото руските инженери успяват да го ремонтират. Към средата на септември движението по Антоновския мост бе напълно спряно, жп връзката с Херсон бе прекъсната, а по язовирната стена на ВЕЦ-а в Нова Каховка можеха да се прехвърлят товари само по нестабилни временни мостчета, които също редовно бяха бомбардирани.

През последните месеци снабдяването на войските на десния бряг на Днепър, включително и на мирното население на Херсон, се осъществяваше с баржи и катери. ВСУ се опита да атакува и тях, но имаше променлив успех, тъй като високоточните ракети, които се насочват с  GPS, не са приспособени за атака по движещи се цели. Въпреки това няколко пъти военни баржи бяха поразени.

Основният проблем е, че този вид транспорт е много по-малко ефективен в сравнение с мостовете. А руското командване не може кардинално да промени положението: за това не достигат транспортни средства /въпреки че Русия конфискува от местните бизнесмени няколко баржи/. Освен това трябва да се снабдяват и няколкостотин хиляди останали в Херсон и околността жители /до войната населението беше 300 000 души, но мнозина все пак напуснаха/.

В резултат руското командване не успя радикално да усили групировката на този плацдарм: за по-голямо количество войски от днешните около 30 000 души, няма възможност за снабдяване с боеприпаси, техника и продоволствие. Всичко, което трябваше да направи ВСУ в тези условия за успешно настъпление, е да събере войска, която значително да превъзхожда по численост руската.

Така групировка бе събрана, но първият месец на настъплението /от края на август до началото на октомври/ бе по-скоро неудачен за украинците: прехвърлените през Ингулец войски бяха спрени в степите, по тях непрекъснато бяха нанасяни удари с артилерия и авиация. ВСУ освободиха няколко села, но не успяха да пробият към Днепър.

В началото на октомври украинското командване, възползвайки се от инициативата /т.е. от възможността да избере място за решителна атака/, и численото превъзходство, успя да намери слабо място в руската отбрана - бе нанесен удар там, където отбраната се държеше от мотострелковите бригади на изтощената от предишни боеве кримска бригада за брегова охрана. Фронтът бе пробит на няколко десетки километри. В резултат цялата руска войска на северния участък трябваше да отстъпи, за да създаде нова линия на отбрана.

Последните няколко седмици по тази линия се водят локални боеве. Руските източници ги наричат "настъпление на ВСУ", но украинските отричат да се водят активни действия. Така или иначе, ВСУ вече две седмици няма крупни успехи в този район.

Но като цяло ситуацията за руската групировка продължава да се влошава. ВСУ владеят инициативата, а Русия не може да усили групировката заради недостиг в снабдяването. Положението на руската групировка в дългосрочна перспектива изглежда безнадеждно - няма да й помогнат дори прехвърлените на фронта огромни маси мобилизирани. Рано или късно, украинските войски ще предприемат успешно настъпление, както се случи в началото на октомври. Единственото, което може да спаси руските войски в Херсон, е изземване на инициативата във войната като цяло, т.е. крупно настъпление по всички фронтове, за да принудят ВСУ да спрат атаките. Такова настъпление засега е невъзможно.

Какви биха могли да са "трудните решения" на Суровикин?

1. Евакуация на войските

От военна гледна точка това би било логично решение - изменение на съотношението на силите на десния бряг на Днепър не е възможно, групировката няма как в обозримо бъдеще да настъпва към Николаев и Одеса, а пребиваването й в полуобкръжение няма смисъл. Боеспособните войски от плацдарма в Херсон могат да бъдат използвани за отбраната на левия бряг и подходите към Крим, които от военна гледна точка имат по-голямо значение от този плацдарм. ВСУ не могат да форсират Днепър, а за създаването на линия на отбрана по тази голяма река ще са нужни много по-малки сили, отколкото за боеве в степите.

За реализацията на това отдавна назряло решение пречи политиката - Херсон е единственият областен център, който бе превзет от Русия от началото на войната, а след анексирането на изтока и юга на Украйна той стана столица на новите "руски региони". Освен това до края на лятото една от целите на войната за Кремъл бе превземането на Одеса. В случай на изтегляне от десния бряг Русия ще трябва да се откаже от подобна перспектива /повторно форсиране на реката едва ли е възможно, освен ако украинската армия изведнъж не реши да се изтегли, което няма как да стане/.

Всичко обаче сочи, че "трудно" /от политическа гледна точка/ решение за Суровикин е именно евакуацията - отначало на проруско настроените жители на Херсон, а след това - и на войските от десни бряг.

2. Свиване на плацдарма до "крепостите" Херсон и Берислав

Такъв план отчасти може да реши проблема със снабдяването - ако се оставят само няколко близки до Днепър неголеми плацдарми, най-изискващите снабдяване "потребители" като мирните жители и част от артилерията могат да се изтеглят. Артилерията може да се разположи на източния бряг и оттам да подкрепя отбраната на няколко километра от реката на западния бряг. Отбраната на "крепостта Херсон" би решила главния политически проблем - евентуалното изтегляне от областната столица. За това, че Херсон трябва да стане "крепост", говореше и назначеният от руснаците "губернатор" Владимир Салдо.

Това решение обаче е трудно от военна гледна точка: снабдяването през реката под непрекъснатия обстрел на украинската артилерия ще бъде изключително трудно, даже невъзможно. До този момент руското командване предпочита да евакуира войските от райони, където не може нормално да ги снабдява - така стана край Киев, от Змийския остров или от северната част на Харковска област, а не да води борба до последно в "крепости".

3. Подготовка за ядрен удар

Експертите, които изучават вероятното използване на нестратегическо ядрено оръжие от руското командване, смятат, че потенциални цели за такъв удар могат да са ненаселена местност или войските на противника.

Източната част на Херсонска област е слабо населена местност, която в момента е запълнена с десетки хиляди украински военнослужещи. Теоретично, именно такъв район може да бъде избран за демонстративен ядрен удар, който би имал две цели - да повиши ескалацията до предела, зад който противникът не може да си позволи да реагира, или да се принуди противника да пристъпи към деескалация на конфликта при приемливи за Кремъл условия. Подготовката за такъв удар изисква евакуация на населението за избягване на колатерални жертви.

Едва ли обаче Суровикин има точно това предвид под "трудно решение". Ударът няма да доведе до никакви военни предимства и е крайно опасен в политически аспект: вместо деескалация Западът може да премине към ескалация и да нанесе мощни удари с конвенционално оръжие по руската армия в Украйна /именно такъв вариант на отговор се обсъжда публично от западните експерти/. Така че, за щастие, използването на ядрено оръжие си остава най-малко вероятният вариант за развитие на конфликта.

---------------------------------------------

Какво ще се случи на Херсонския фронт в случай на разрушаване на язовир Каховка на Днепър?

-----------------------------------------------

През последните седмици Русия и Украйна взаимно се обвиняват, че имат намерение да взривят язовир Каховка.

Интерактивните карти на последиците от такъв акт, публикувани от проруските медии, показват, че ще бъдат наводнени огромни територии, предимно по левия, полегат бряг на Днепър, който е под контрола на руската армия. Хидролозите прогнозират приблизително същия сценарий. Има разминавания в прогнозите за мащаба на бедствието, но няма причина за съмнение в общата картина.

Ако това се случи, милиони кубически метри вода ще се излеят от Каховския резервоар в посока Херсон и Днепърския залив и ще разрушат всички временни проходи, през които биха могли да се снабдяват руските войски на десния бряг. Част от руската групировка между Днепър и левия бряг на река Ингулец ще бъде незабавно отцепена. Първо ще свършат запасите от гориво, след това боеприпаси за тежкото въоръжение, а скоро - и за всичко останало. Частите на десния бряг на Ингулец ще бъдат в същата позиция, но ще имат възможност за бързо отстъпление към Херсон, превръщайки града в крепост. Обкръженият град ще може да се снабдява само по въздух, ще бъде трудно да се осигури огнева подкрепа на обсадените, тъй като равнините южно от Херсон ще бъдат под вода.

Но заинтересована ли е украинската армия от подобно развитие на събитията?

От началото на септември, когато въоръжените сили на Украйна иззеха инициативата и започнаха да атакуват в различни посоки, военните експерти обърнаха внимание на особеностите на тактиката на украинските войски. Те дори бяха наречени "почеркът на Залужни" - не да организира кърваво клане там, където може да се избегне, а да принуди врага да отстъпи под заплахата от обкръжение с последващо унищожение. Украинците например позволиха изтегляне на руските войски от Изюм и Лиман, въпреки че можеха да ги унищожат.

Предимството на въоръжените сили на Украйна е, че те не бързат да затварят обкръжението, че загубите са сведени до минимум, териториите се освобождават бързо, врагът е принуден да отстъпи, изоставяйки тежка техника и боеприпаси, той е изтощен, деморализиран и често няма време да изгради добре нови отбранителни линии, което позволява на настъпващите да продължат, без да губят време и жива сила, за да елиминират обкръжените руски части.

Сценарият с подкопаването на дигата на Каховската водноелектрическа централа изобщо не се вписва в тактиката (или стратегията) на въоръжените сили на Украйна. Те не само ще трябва да се справят с руската групировка в Херсон и Берислав (да организира това много кърваво клане), но и всички последващи движения напред ще бъдат парализирани. Как могат да се планират настъпателни операции, ако територията на юг от Днепър се превърне в блато? Ясно е, че настъпващите войски няма да издигнат препятствия по пътя си.

Не така стои въпросът обаче с войските, които се готвят за отбрана. Според украинското разузнаване руснаците готвят серия от терористични акции в Херсонска област, за да спрат настъплението на украинските войски. Те са минирали Каховската ВЕЦ още през април, а в момента минират шлюзовете и опорите на язовира. Затова Украйна настоява за международни наблюдатели, които да посетят Каховка и да гарантират, че язовирът няма да бъде взривен.