От началото на февруари руските войски се опитват да настъпват в няколко направления - Купянск, Лиман, Бахмут, Авдеевка, Шахтьорск. Но стратегически успехи няма: това твърдят не само украинските военни, но и прокремълските блогъри.
Вместо блицкриг с превземането на Киев за три дни, Русия се оказа в изтощаваща позиционна война, смятат експертите на американския Център на стратегически и международни изследвания. По техни данни до нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. Русия е контролирала около 7% от територията на Украйна, а след месец - почти 30%. Но след двете вълни украинско контранастъпление руското придвижване спря и Русия загуби почти половината от окупираните от началото на войната територии. По изчисление на "Новая газета Европа", през последната половин година
руската армия на практика стои на едно място:
войските са успели да окупират малко повече от 2000 кв.км - това е 4% от територията на Донецка и Луганска области. Увеличила се е продължителността на атаките: ако през май 2022 г. Русия превзе 400-хилядния Мариупол за 84 дни, а през юни стохилядния Северодонецк - за 112 дни, през януари за 10-хилядния Соледар ѝ трябваха вече 175 дни. Единственият участък на фронта, където руската армия (или по-скоро "Вагнер") се придвижва, е Бахмут. Но придвижването е толкова бавно и с цената на толкова жертви, че дори и Въоръжените сили на Украйна да изоставят града в близките дни, това няма да повлияе стратегически върху ситуацията на фронта.
"Руската армия няма възможност да настъпва пълноценно", смята военният аналитик Ян Матвеев. Той сочи четири причини за това: ниският професионализъм, предизвикан от огромните загуби на опитни военни в първия етап на войната; неудачното стратегическо положение на фронта - своеобразния тупик, при който армията се е опряла в плътна отбрана; липсата на превъзходство - числено и техническо, без което е невъзможно ефективно да се промени фронтът; ефективните действия на украинското разузнаване и артилерия. В частност експертите отбелязват успешното използване на дронове от Украйна. Освен това
техническите възможности на Русия деградират,
докато при Украйна - се подобряват с увеличаването на доставките на западна техника.
Руската армия претърпя едно от най-болезнените си поражения край Угледар, където се проведе най-голямата танкова битка за тази война, съобщи The New York Times, позовавайки се на данни от спътникови снимки. Руските войски са загубили над 130 танка, бронетранспортьори и друга техника, опитвайки се да атакуват укрепените украински позиции в колони и попадайки на предварително заложени засади.
Провалът бе признат и от проруските кореспонденти. "Мурадов (командващият войските на Източния военен окръг Рустам Мурадов) продължава да убива войските в Угледар, явно опитвайки се да отслаби съществено една от най-добрите танкови бригади на Русия (5-а танкова бригада) преди планираното пролетно украинско настъпление", написа Телеграм каналът Gray Zone, който е свързан с "Вагнер".
Угледар, Украина. Гибель морпехов 155 бригады РФ, часть 3 pic.twitter.com/SguNrjt3A8
— Проект «Хочу жить» (@hochuzhit_com) 3 март 2023 г.
"Прогнозите за развитието на ситуацията преди щурма на Угледар, както и реалните възможности на подразделенията бяха предварително известни на Мурадов, но под натиска на генщаба той все пак реши да атакува. Стана така, както се прогнозираше. Сега неговият щаб се опитва да оправи ситуацията за сметка на нови загуби, но перспективата не е оптимистична", написа друг военен Телеграм канал BattleSailor.
Неуспешните опити да се щурмуват украински укрепени райони водят до големи загуби в руската армия и необходимост
да се попълват обезкървените подразделения с мобилизирани.
"Взводът на моя мъж вече го попълваха пет или шест пъти. Обещаха им работа в тила, но ги пратиха да щурмуват Авдеевка, без никаква подкрепа - ни от въздуха, ни по земя, без връзка с другите подразделения", оплаква се на "Сибир.Реалии" съпругата на един от иркутските мобилизирани. "При първата атака, от 30 души - 25 ранени и 4 загинали. След това те имаха психологически срив и записаха видео обръщение. Събраха им телефоните и документите и ги отведоха в комендатурата", разказва пред "Важные истории" роднина на един от мобилизираните.
Мобилизираните от Иркутск три пъти се обръщаха към Путин, генералния прокурор и губернатора. Те се оплакваха, че ги пращат на сигурна смърт: командирите от Донецката народна република стрелят по тях, ако отказват да щурмуват врага. Но на 1 март отново ги пратиха безуспешно да атакуват Авдеевка, а на 3 март стана ясно, че полкът "е почти напълно унищожен".
"Лесно е бойният дух да е висок, когато успешно атакувате. Когато за 10-и път щурмувате един и същ укрепен район и когато всички, с които си започвал службата, са взривени на парчета, бойният дух не е сред най-високите. Още повече, че укрепеният район се щурмува не от специално обучени военни, а от пехота, от мобилизирани. Половината от тях просто са се мотали по полигона и нищо не са правили... След щурма на вражеските позиции, ги покрива вражеската артилерия. Ние няма с какво да отговорим... Значи са нужни още мобилизирани", написа военният кореспондент Владлен Татарский.
На 7 декември 2022 г. на редовната среща с членовете на Съвета по правата на човека руският президент Владимир Путин съобщи, че от "300 000 мобилизирани 150 000 вече са в Украйна, а от тях 77 000 - са вече на фронта". "Разговорите за допълнителни мобилизационни мероприятия нямат смисъл - министерството на отбраната не се нуждае от нови мобилизирани", каза Путин.
Но по оценките на военните аналитици,
голяма част от мобилизираните вече са на фронта.
А това означава, че руската армия отново има нужда от резерви, за да попълни загубите. "Няма откъде другаде да се вземат хора. Само от мобилизираните. Рано или късно, ще има нова мобилизация", смята Ян Матвеев.
"Ясно е, че засега руското ръководство се опитва да избегне мобилизацията с всички възможни средства. Например 155-а бригада на морската пехота се попълва не само с мобилизирани, но и с военнослужещи от флота - оператори на корабни оръдия, макар че те изобщо не са приспособени за бойни действия в пехотата. И затова загиват. Това лишава руската армия от ценни специалисти, но явно се страхуват от втора вълна мобилизация", добавя военният аналитик Кирил Михайлов.
Той също е сигурен, че няма как да се мине без втора вълна мобилизация. Бюрократически Русия вече се е подготвила за нея. През ноември м.г. Путин подписа указ "За държавния информационен ресурс, съдържащ сведения за гражданите, необходими за актуализация на документите за военен отчет", според който до края на годината трябва да се цифровизират съществуващите във военните комитети данни за подлежащите на мобилизация. Освен това указът на президента на "частична" мобилизация не е отменен.