Руските войски в Лиман, Донецка област, са заплашени от обкръжение, пише в днешния анализ на американския Институт за изучаване на войната за обстановката на фронта. Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ разширяват позициите си на изток от река Оскол и на север от река Северски Донец. По-нататъшното придвижване на украинците на изток може да направи руските позиции около Лиман незащитаеми и да открие пътя към Лисичанск и Северодонецк. "Руските войски в Лиман са съставени предимно от резервисти и остатъци от частите, разгромени в хора на контранастъплението на ВСУ в Харковска област. Очевидно подкрепления в този район не са изпратени", пишат аналитиците.

Продължава и контранастъплението на ВСУ на юг и изток. "Успехите на юг идват след много тежки боеве. Придвижването не е така стремително и бързо, както ни се иска, но е достатъчно резултатно", каза говорителят на ОК "Юг" Наталия Гуменюк. В района на ВЕЦ "Нова Каховка" руснаците са потопили 9 вагона, за да могат да направят временен мост за евентуално отстъпление.

Анализаторите продължават да търсят причините за руския разгром край Харков. Един от най-добрите военни специалисти Ян Матвеев публикува в Туитър дълъг тренд по темата, в който обяснява, че в основата са не само локалните грешки и отличната атака на ВСУ, но и фундаментални проблеми на руските войски в Украйна. Според него разгромът на руснаците край Изюм е напълно логичен и с голяма вероятност ще се повтори и в други райони на фронта.

"Всичко, което стана в Харковска област, е резултат от липсата на единно командване, провал в снабдяването, недостиг на попълнения, ниска квалификация и тактически грешки", пише той. И дава аргументи:

1. Липса на единно командване

В състава на руската групировка има няколко военни образования, които не само, че нямат единно командване, но и често воюват помежду си. Това са редовната руска армия, опълчението на двете самопровъзгласили се републики - Донецка и Луганска /ЛДНР/, частната военна компания "Вагнер", Росгвардия и чеченците на Кадиров. Отделно има проблеми и с местните власти - пропагандата редовно публикува жалби, че през границата не се пропускат дронове, уреди за нощно виждане и друго оборудване, закупени от доброволците за военните.

Частната компания "Вагнер" е най-привилигирована. Войниците й се подчиняват единствено на своето командване и могат да използват за изпълнението на задачите части от опълчението на ЛНР и ДНР. Те имат даже своя авиация /очевидно предоставена от руското МО, тъй като Су-25 не може да се купи току така/. Собственикът на компанията Евгений Пригожин реално се чувства като отделен командир и даже фронт лидер, измествайки от тази роля Ранзан Кадиров, който се рекламираше така до превземането на Мариупол. На "Вагнер" й е разрешено всичко - даже да наема попълнения от затворите. 3-5 000 вагнеровци не се подчиняват на общата армейска структура и водят боеве самостоятелно. При това те са най-професионалната част от руската групировка в Украйна - именно те постигнаха поне някакви успехи, като превзеха Углегорската ТЕЦ и стигнаха до Кодема.

Войските на ДНР и ЛНР са най-безправни. Тях ги пращат навсякъде, което предизвиква недоволство. Имаше видео как опълченци на ЛНР се жалват, че са принудени да воюват за ДНР. Те са най-зле екипирани и са принудени да се молят на доброволците за каски, бронежилетки, даже чорапи... И са най-немотивирани, тъй като голяма част от тях са насилствено събрани жители на окупираните територии.

Руската армия воюва малко по-добре от ЛДНР, но все пак разполага и с тежка техника, с която редовно обстрелват фронта.

Най-загадъчният участник в конфликта е Росгвардия. Към нея се отнасят и "кадировците", които след кратък "отпуск" скоро ще се завърнат на фронта. Росгвардия не е предназначения за военни действия, не разполага с танкове, а само с някакви бронирани машини като "Тигър" и "Тайфун", с които стрелят безразборно.

Така че руската армия в Украйна не е единен механизъм, а няколко групировки със свои командири, система на управление и структура. Някои имат тежко въоръжение, други - не. Трети имат само транспорт, а четвърти са като просяци без чорапи. За едните войната е работа за пари и удоволствие /"Вагнер"/, за други - насилствено наложено задължение /ЛДНР/, трети въобще не разбират какво вършат /редовната армия/, четвърти може да са мотивирани, но не и боеспособни /"Росгвардия"/. Затова и не може да се очаква добро взаимодействие помежду им. Едва ли Пригожин ще се подчини на някакъв генерал. Оттук идват провалите в комуникацията, бавното реагиране /за което върховете трябва да се договорят/ и липсата на универсалност. Нали не очаквате "Вагнер" да умира заради някакъв взвод от ДНР?

2. Провалът в снабдяването

Лошото снабдяване на руската армия не е тайна, но то е особено неблагоприятно в района на украинскито настъпление в Харковска област. Река Оскол ограничава прехвърлянето на товарите, тъй като има само три достъпни моста. Жп линията отива само до Купянск, а пътищата към Изюм и Балаклея са в зоната на украинската артилерия. Освен това през последните месеци ВСУ унищожи куп складове - в случая няма значение, че те се намираха в други райони - ако снарядите и горивото са малко, те се разпределят по активните участъци от фронта. А в района два месеца нямаше никакви военни действия. Така руската армия тук се оказа съвсем оголена. За да е ефективно снабдяването, то трябва да се доставя бързо, а на руската армия й отнемаше поне седмица. Удивителното е, че дори няколко месеца покой не й помогнаха да си организира нормална логистика на вече окупирана територия.

3. Недостиг на попълнения

Руската армия воюва лошо, защото ... няма кой да воюва. След шест месеца война Кремъл не е намерил адекватен начин да компенсира загубите. Положението с доброволците е тежко. Многочислените "регионални" батальони успяват да попълнят едва 30-50% от нужната им численост. В широко разпространено видео се вижда как Пригожин мотивира затворниците - или ще умрете, или след половин година ще бъдете свободни. За тези, които са осъдени на 10-20 г. затвор, вероятно това е интересен вариант. Но дори така се попълва само "Вагнер".

За попълване на армията се търсят хора из държавните учреждения, болниците, дори бездомните и лудите. Въпреки че пропагандата непрекъснато крещи за "народната война" и сблъсъка на Русия с целия свят, няма опашка от желаещи да идат на фронта. Защото войната на практика на никого не е нужна. И на малцина им се умира за Путин, или за много рубли.

Кремъл напълно се провали в "продажбата" на войната на населението. От самото начало пропагандаторите наричаха войната "специална военна операция", за да покажат, че "някъде там професионалисти побеждават терористите", че всичко е под контрол и има само победи. И когато стана ясно, че не е така, нямаше план Б. Гори склад с оръжие, пропагандата тръби, че са унищожени 1000 байрактари. Бомбардират Белгород, пропагандата разказва за третото за седмица превземане на селцето Пески. Взривовете в Крим са резулатат от ефекта на лупата или самовзривяващи се снаряди. ВСУ настъпва, руското МО говори за "предислокация". Дори привържениците на войната започнаха да се възмущават, че ги лъжат елементарно. Което е и неуважение към войниците, които реално загиват на фронта. Общият авторитет на властта във военно отношение рязко падна. Затова и се заговори за оставка на военния министър Сергей Шойгу.

Не е изключено обаче по документи всичко да е прекрасно - заради традиционната корупция на руските чиновници, руското командване да е било заблудено и да е смятало, че в Изюм и Балаклея воюват напълно комплектовани подразделения и опасност от пробив няма.

4. Ниска квалификация на армията

Редовната армия на Русия губи много офицери. По открити данни "Медиазона" и ББС изчислиха, че от началото на войната са загинали около 1000 офицери. 750 от тях са лейтенанти и капитани, които непосредствено ръководят бойните действия. При това офицерите, с които Русия започна войната, бяха много по-подготвени от тези, които ги заместиха. В повечето случаи това са преждевременно повишени сержанти. Руските младши командири и без това са безгласна буква, а вече не са и професионалисти.

Същата е ситуацията и с редовите войници. Във "Вагнер" воюват затворници след двуседмична подготовка. Има и професионалисти, но те не са чак толкова много. Долу-горе толкова - от 10 дни до максимум месец - се подготвят и доброволците в редовната армия. Мобилизираните от ЛДНР направо се изпращат на фронта. Росгвардия изобщо не е готова за война -  тя може да изпълнява локални задачи като прочистване на вече окупирани територии.

Професионализмът на армията зависи и от оръжието, с което войниците разполагат. А там положението в руската армия е изключително тежко. На ниво е само стрелковото оръжие. Но не стигат прибори за нощно виждане например. Няма достатъчно дронове, което означава лошо разузнаване. Сателитно наблюдение няма изобщо. Авиацията също не е от особена полза - "унищожената" още в началото на войната украинска ПВО редовно сваля руски самолети, поради което те избягват да летят твърде надълбоко.

Има проблем и с танковете, бронираните машини и артилерията. Унищожената нова техника обикновено се заменя със стара, която е държана много дълго на склад, без нужната поддръжка, и бързо излиза извън строя.

След като руската армия се отказа от настъпление откъм Изюм, тук бяха оставени слабо подготвени части със строшена техника. Всички боеспособни подразделения бяха прехвърлени на източния фронт. А войските в Изюм загубиха главното - своята мобилност. Затова те реагираха толкова бавно на украинското настъпление. Затова и просто бързо избягаха.

5. Тактически грешки

Руската военна групировка в Харковска област беше много неудобно разположена. Те бе разтеглена в полукръг, контролирайки малко пространство на север, но с голям фронт, който трябва да покрие. Водохранилище и река разцепват фронта на две. Чисто тактически, руските войски трябваше да се изтеглят от северната част на Харковска област и да построят отбраната си само по река Северски Донец и по-нататък - към Балаклея. Но тя не направи това. В резултат - всички линии за снабдяване в района зависят от три направления, главното от което е в Купянск. Този град е ключов за района, тъй като там се събират всички пътища и жп линията от Русия. Особено важно и е кръстовището в района на село Весьолое, откъдето минава връзката на Балаклея с Изюм.

При това разположение е нормално предните руски части да заемат Изюм, Балаклея и Чкаловское, като укрепят Волохов Яр, Семьоновка и брега на река Северски Донец. Отделно трябва да се отбранява Весьолое, Купянск и двата моста край Сенково и Гороховатка. Очевидно е, че това е твърде тънка линия на отбрана, като не е ясно изобщо къде може да има и втора линия. Вероятно руските генерали са решили, че този участък не е толкова важен и могат да оставят само няколко подразделения за прикриването му.

Украинците обаче ги изненадаха. Те пробиха фронта по линията Балаклея — Волохов Яр — Шевченково за два дни. Щурмуваха Вербовка на 5 септември, после пробиха отбраната на 6 септември, а на 7 септември се придвижиха по-нататък. На 8 септември всичко бе решено.

Въпреки това време за реагиране имаше - от Купянск до Волохов Яр може да се придвижи войска за 2-3 часа, това са само 60 км. А ако имаше резерви в Шевченково, това можеше да стане за половин час. Но не беше направено. Украинците срещнаха слаба съпротива, не се разсеяха с обсада на Балаклея, а се устремиха към Весьолое и Купянск. Така лишиха руската армия в Изюм от шанс за спасение. Тук проблемът на руските войски не е само в резервите, но и в лошата комуникация между групировките. Няма единно командване, което да държи фронта в свои ръце. А подразделенията на фронта нямат нито изправна техника, нито боева мощ.

Затова и когато фронтът рухна, руското командване се уплаши и спешно изведе войските от цялата Харковска област на запад от река Оскол. Така окупираната територия в този район, с която руската армия се хвалеше, само за седмица се върна под контрола на Украйна. ВСУ съществено съкратиха фронта, което е изгодно и за руската армия. Но все още не е ясно колко сериозен е психологическият удар върху войските на Кремъл.

"Всички тези слабости обаче не трябва да засенчват успеха на ВСУ. Военното разузнаване на Украйна сработи великолепно и обезпечи 2/3 от успеха. Планирането бе на висота - намерен бе удобен участък за атака, а самото настъпление бе подчинено на главната задача. Цялата подготовка бе успешно обвита в секретност и дори когато настъплението започна, руската армия нямаше идея за мащабите му и обема на украинските войски. Отлично работеше и артилерията, която бързо се преместваше зад настъпващите. Изобщо - образцов пример на настъпателна операция. Но не трябва да забравяме и за мотивацията. Руските войници са мотивирани от парите или страха от наказание, а украинските - от желанието да освободят родината си. Разликата е съществена", завършва Ян Матвеев.