В поведението и риториката на Владимир Путин има една особеност, която убягва на част от публиката, особено на тукашните му последователи. Путин отхвърля Ленин, докато упорито и методично реабилитира Сталин и сталинизма, Сталиновите порядки. 
Изглежда има голям мерак да претвори Сталиновите репресии, но все още не може да се разгърне в такива мащаби - времената са други, народът се изхайлази от толкова либерализъм и демокрация. Малко да ги отпуснеш, после не можеш да ги дисциплинираш дори с много бой.
Но Путин успя да върне много от атмосферата на сталинизма - страх, доносничество, истерична нетърпимост към инакомислието, постоянно и напрегнато издирване на врагове и предатели. В момента се провежда и някаква чистка в руските служби за сигурност - пак по сталински, без излишна прозрачност, резултатите ще се обявят частично, когато му дойде времето. 
В същото време Путин отрича идеологическото наследство на Ленин. Един от "аргументите" му против Украйна е, че такава държава нямало, преди Ленин и болшевиките да я създадат. Историята на Украйна е сложна и тук няма да правим пълен критически разбор на Путиновата демагогия, само ще кажем, че украинско самосъзнание и украинизъм съществуват векове преди Ленин. Украински език и литература също има далеч преди Ленин. 
В съзнанието на съвременниците тия неща се сливат в един мътен поток на политическото насилие - болшевики, червен терор, Ленин, Сталин, Троцки... 
Но Путин, макар и демагог, има исторически познания, които манипулира и ползва според нуждите си. 
Към политиката си той приобщава цялото съветско наследство, но без Октомврийската революция - тя е лоша и всяка революция е лоша, защото сменя властта насилствено. Някакви исторически майдани са това, недопустимо насилие. Насилието е прерогатив на легитимната власт, само тя може да тероризира и национализира.
Но нека излезем от понятията на Путин, за да не ни завърти главите чаровната му демагогия. 
На пръв поглед терорът си е терор - дали ще го налага Ленин или Сталин/Путин, за жертвата няма голяма разлика. 
Само че разлика има. 
Ленин идва в Историята и казва на безпросветната тълпа: Не бъди стадо, осъзнай се класово, бъди политически грамотен! Вземи властта в свои ръце, изпълни своята историческа мисия!
Това естествено се изражда във вулгарното мероприятие - да убием богатите и да им вземем богатствата. Много хора и досега разбират болшевизма точно в тия прости категории. 
После обаче идва Сталин и казва: Ааааа, така няма да стане, тука трябва ред. Пролетарият да си знае мястото и да не се занимава с глупости, защото има кой да мисли и да го осъзнава класово. И Сталин създава цели касти от партийци и чекисти, където борбата е безмилостно жестока, но животът е на едно друго равнище, над работническо-селското. 
Друга основна разлика е Лениновият интернационализъм срещу Сталиновия империализъм. 
Сталин не нарича политиката си империалистическа, но тя на практика е такава - агресивен завоевателен империализъм, с който да поправим разни исторически недоразумения като независими балтийски държавици или някакви там Полша и Финландия, които се мотаят безпризорни по картата на Европа.
Също така - правото на национално самоопределение е сериозна точка от програмата на Ленин.
Сталин и Путин са с особено мнение за правото на самоопределение.
Путин упорито настоява, че украинците са някакъв вид руснаци, пише статии на тази тема и пердаши Ленин, че им е пуснал в главите такива вредни мисли. 
1920-те години в съветска Украйна и дори в части от Русия се провежда някаква безумна украинизация с идеята, че украинското селячество е прогресивният елемент и постепенно ще измести рускоезичната интелигенция от градовете - затуй давай ускорим историческия процес! Сталин първоначално поддържа тази политика, но после той лично я прекратява - не защото е била дивашка, макар че наистина е била дивашка, а защото не отговаря на имперските му идеи. 
По културната част грузинецът Сталин има едно много тънко имперско удоволствие. Репресираният Борис Пастернак в някакъв период от живота си се занимава почти изцяло само с преводи - и превежда на руски любимите грузински поети на Сталин. 
С две думи - Сталин отново превръща човека в обект, а не в субект. 
И това изключително силно импонира на политиката и светоусещането на Владимир Путин.