А е буква-его, с нея пишем аз. 
Б е за свръх-его - Бай Ганьо или Бойко. 
В като Византия - оттам пристигат буквите. 
Г е като “градски”, значи наш човек.
Д е като драма - национален спорт. 
Е като Европа, стар и умен континент.
Ж е буква-жега - жена или желание. 
З ни е за здраве - зеленчуков коридор.
И (като в Испания) ни служи за съюз. 
Й съществува, за да помним йоще. 
К ни е за Кирил - Константин и Философ. 
Л ни приобщава към лудостта любов. 
М е за Методий, на Философа брат му.
Н е, за да можем да кажем твърдо НЕ. 
О е за отечество и още - общество. 
П е като порта (за снасяне в посолството).
Р ни е за разум - тук сме в остър дефицит. 
С е за сериозните - суджук или салам. 
Т за територия (родина), твърдина.
У е за учение и мощната просвета.
Ф е за фантазия - за мисълта фонтан. 
Х е за духовна и веществена храна.
Ц е за целувка, а целувката е цяр.
Ч звучи тъй гордо за животното човек.
Ш държи ни влага, като голям шамар. 
Щ пък е за щастие - без роб и господар!
Ъ е възклицание - това е ер голям, 
ь е за Ганьо - национален срам. 
Ю е, за да кажем, че сме българи юнаци.
Я е най-накрая - в букваря и в България.