Това е ден, във който ние тачим

по-нежния човешки организъм;

изказваме по тоя странен начин

дълбокия народен феминизъм. 

За бабите - народни акушерки,

и техния критичен тежък труд;

те първи виждат бебешки джумерки

и първи идат в пек или във студ. 

Мъжете сиреч нищо не разбират

от тия деликатни женски работи;

сега е друго - раждат и умират

и без да викат да помага баба ти. 

Но в наши дни мъжете си намират

познание в достъпни силни дози

и всички могат да се дипломират

за акушери и гинеколози. 

Сега е тъй, но нека уважим

това, което представлява бабата. 

И нека не изчезва яко дим

на миналото паметта и славата.