Няма как да го сбъркате - със своя възрожденски мустак мнозина го оприличават на Филип Тотю, макар и по-фин от него. Нея също - веднага заслепява с цветна визия и чаровна усмивка.
Петър е танцьор, хореограф и художествен ръководител на ансамбъл "Шевица". Но и колекционер на автентични народни носии, собственик на пицария, реставратор на коли, дарител и какво ли още не. Алина пък е неговата половинка - освен че пее, танцува и организира хор "Шевица", тя е административен директор на френското училище "Виктор Юго".
От тази комбинация съвсем очаквано се раждат и двете перли - Карла и Далия, които въплъщават мечтата на родителите си да правят добро и да съхраняват и предават навред магията на българските народни песни и танци. В голямото и колоритно семейство на Пепи и Али Ангелови, отдадени на каузата да опазят традициите ни, всеки е добре дошъл.
Няма "Не искам"
Пепи, както всички го наричат в танцовата школа, е от Нови Искър, където българската народна музика го пленява още от малък. И няма как да е иначе - с баща музикант и ръководител на оркестър, който всяка събота и неделя е по сватби. Пепи обаче тръгва по пътя на танците - в тамошния ансамбъл, в който танцува до 23-тата си година.
После съдбата му се кръстосва с тази на бъдещата му съпруга. Съзира я в столичен ресторант, играеща едно от най-сложните хора - граовското, и веднага се хваща за нея. Едно хоро се оказва достатъчно, за да разбере, че Алина ще е дамата на сърцето му.
"Тя е единствената жена, след която съм тичал 9 месеца", спомня си той. Защото Али, като истински франкофон, не се дава току-така. Редовно, макар и вежливо, отказва на настоятелните му покани да я изпрати до вкъщи, не я трогва дори фактът, че Пепи се записва в нейния танцов ансамбъл и пътува по 40 км на ден, само и само да е до нея. Накрая обаче тя капитулира. На рождения му ден - на 24 октомври 2008 г., когато най-накрая склонява да бъде изпратена. "Нали знаеш, че ако се качиш сега в колата ми, повече никога няма да те пусна?", пита той съвсем не на шега. И 23 октомври наистина се оказва последният ден, в който той нощува в Нови Искър. А след година-две двамата се женят, както си му е редът.
Човек е голям, колкото са големи мечтите му
В началото Алина не е толкова запалена по българската народна музика. Слуша предимно класическа и арменска, вярна на потеклото си. Пепи обаче я увлича до степен да внесе народната музика буквално във всеки свой ден. Полека започва да изкристализира и мечтата на съпруга ѝ да създаде свой ансамбъл. Особено след завършването на бакалавърска степен по хореография на българските народни танци в НБУ.
Вече по-уверен в себе си, младият родолюбец започва да ходи от институция на институция в опит да намери подходяща зала. Оказва се, че повечето са заети. Това обаче го амбицира още повече. След много търсене през 2010 г. съдбата му се усмихва и той открива място в община "Изток", където на ул. "А. Чехов" 16А и до днес увлича в школата си последователи на българските народни танци.
"Винаги съм имал големи мечти и съм искал да играя наравно с професионални колективи. Нещата с ансамбъла тръгнаха бавно, полека. Работил съм с 2, с 3, с 5 жени. Понякога съм провеждал урок и с една-единствена", казва Пепи, който нарича себе си "инатлив", а съпругата му го определя като "упорит, работлив и смел".
"Сигурна бях, че каквото и да се случи, той ще се справи. Умее да увлича хората, защото прави всичко с голяма страст. Почеркът му е разпознаваем, по-особен", казва тя.
Първоначално той започва с групи за народни хора. Впоследствие обаче решава да се занимава само с хореографски разработки. "Обира" най-запалените танцьори от групите и сформира ансамбъл "Шевица", който всяка година на 15 септември попълва с нови ентусиасти. Към момента ансамбълът е от 60 души, които също милеят за родното.
"Всичките ни танцьори са много трудолюбиви, постоянни и не се отказват", казва Алина. "Ние сме като едно семейство. Танците са много важни, но най-важното е да сме хора, човеци и да сме заедно", добавя Петър, който се гордее най-вече с това, че танцьорите му са добри и достойни българи.
Когато човек влага цялата си душа и сърце в нещо смислено, в което вярва силно, сякаш и вселената се наговаря да му съдейства. Идва ред на втората мечта на Пепи - да създаде хор, в който да пеят съпругата и дъщеря му Карла. Алина е започнала да пее от малка в родния Пазарджик, по-късно има и дует с френски изпълнител. А Карла - вече на 11 г., наследява таланта ѝ и се включва в хора на БНР. Нещата и тук не тръгват от раз, но с много труд и упоритост успява и в това начинание, като организацията на хор "Шевица" поема изцяло Алина. Днес в него има групи както за големи, така и за малки, а с 35-те му изпълнители пряко се занимава диригентката Соня Чакърова. "Имаме деца, които никога преди това не са пели, но за 5 месеца постигат невероятен напредък. Изключително работливи и дисциплинирани са", разказва Петър.
Втората му дъщеря Далия, която е на 6 г., също неусетно поема по пътя на родителите. "Децата сами се завъртяха край нас. Не сме ги карали. Просто им се пее и танцува, приятно им е", казват Петър и Алина. Всички техни представления и спектакли пред публика - родна и чужда, завършват неизменно с изпълнение на двете перли Карла и Далия. "Това е запазената ни марка. Децата израснаха пред погледа на публиката", казват гордите родители. И тъй като ансамбъл значи "песен, танц и музика", Пепи затваря кръга със създаването на оркестър "Шевица", чиито музиканти той събира също на магия.
Дълбоко в българските корени
Петър се гмурва и още по-дълбоко - в дебрите на традиционния български костюм. Издирването и съхраняването на народни носии се превръща в негова страст. Над 200 може би са вече носиите, които е събрал - с много пътувания из села, закупване от колекционери и т.н. Изследва символите им, пази посланията им за поколенията.
"Има носии за годежи, за сватба, за различни празници. Необятни са дълбините на нашия фолклор", казва той.
Всички облекла съхранява с особена педантичност и ако има нещо, което да го изкара извън равновесие, това е хвърленият на земята костюм. Пословичен е и с правилата в ансамбъла, които, освен че указват как точно танцьорите да се подготвят за сцената и да излязат на нея, разпореждат и по какъв начин трябва да облекат и съблекат безценните традиционни български носии.
Цялата фамилия е впрегната в съхраняването на тази частица от миналото - майка му и баба му кърпят и ремонтират, когато се налага, или пък плетат вълнени чорапи, баща му помага с техническата част в залите. Всички грижливо събирани от него облекла с невероятните си багри разцъфват на сцена - танцьорите и певците от "Шевица" изпълняват представленията си облечени с тях, въпреки че са доста по-тежки и трудни за поддръжка от съвременните.
"За мен това е много важно, искаме да наложим това като стил, като зрително възприятие. Не мога да го обясня с думи. Като че ли отключваме енергията на този стар костюм и атмосферата и преживяването на сцената стават неповторими", споделя още той.
Фолклор с кауза
"Искаме да увличаме все повече хора в красотата на българския фолклор. Силно вярваме, че така те стават по-добри, включително и като познават корените си", обясняват Петър и Алина смисъла на своето творчество.
То обаче като че ли не достига на дейното семейство. Първоначално съпрузите се включват във всевъзможни доброволчески акции - от подпомагане на болни хора и домове за възрастни до засаждане на дръвчета. После започват и да организират благотворителни фолклорни концерти, защото искат и чрез танците си да правят добри дела, особено за свети места, които са сплотявали в миналото народа ни. Така става реставрацията на скалния манастир "Св. Марина" край Карлуково, на средновековния храм "Св. Теодор Тирон" в село Зимевица, община Своге, и др. В края на 2021 г. ансамбълът реализира и друг благотворителен - солидАРТен концерт - в подкрепа на Оротека "Седянка".
Най-мащабното им, поне засега, дело е предстоящият Национален благотворителен фолклорен концерт "Фолклор с(мисъл)" за набиране на средства за даровити ученици от Котел и Широка лъка. Навръх 3 март в зала 1 на НДК ще застанат 4 от най-именитите ансамбли у нас - "Тракия", "Странджа", "София-6" и "Шевица", като ще учредят и стипендии за даровити ученици от националните училища за фолклорни изкуства "Широка лъка" и "Филип Кутев" (Котел).
"Притесняваме се, че много скоро няма да има кой да съхранява и прославя българския фолклор. В Широка лъка учат 80 деца от цяла България. Това са само 4 класа! Убедени сме, че на много места в страната имаме бисерчета, които поради финансови причини или липса на информация не могат да продължат по този път", казва Петър, чиято мисъл за децата му дава с(мисъл) да продължава напред - да ги възпитава в традициите и обичаите, да посява в душите им зрънцето на добротата и да съхранява националната ни идентичност.
"Искаме да накараме децата да обърнат внимание на традиционния фолклор. Те не виждат реализация в него, но ние искаме да им покажем, че има смисъл, че това е безкраен път във вярната посока", добавя Алина.
Наградите
Отличителен за Петър е професионализмът, с който изпипва в детайли всяко изпълнение на ансамбъла. "Не мога да правя компромиси със себе си и с продукта. Искам хората да виждат нещо красиво", казва той.
Дали ще е тракийски танц, "Зълвенската", шопско хоро или добруджанска ръченица, всичко трябва да е на ниво, защото танцът за Пепи означава много - и начин да изразиш себе си, и средство за общуване с другия, и метод за опазване на традициите. Доста от представленията му са авторски - например дълго сънуваният от него спектакъл "В огледалото на водата" по мотиви от "Божура" на Й. Йовков, чиято премиера ще е през октомври в зала 1 на НДК. Предпремиерата вече мина, подпомогната от Национален фонд "Култура", а по реакциите на публиката може да съдим и за бъдещия успех.
Спектакълът е плод на вдъхновение както на емблематичния български разказвач, така и на невероятната музика, композирана от д-р Петьо Кръстев от ЮЗУ. С него Пепи смята да се дипломира като магистър по хореографска режисура в ЮЗУ под ръководството на доц. Георги Гаров.
Усилията на "Шевица" не остават незабелязани и навън. Ансамбълът е бил на участия в Италия, Румъния, Индонезия и Южна Корея по покана на техни фестивали. Има сертификат за представителен фолклорен ансамбъл от Международния съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства. През 2020 г. е избран от немската организация Tanz der Kulturen за съвместен проект "Пеещото тяло" по програма "Еразъм+".
Голямо признание е и американският проект за замерване на танцови движения, в който предстои да участват. Движенията на танцьорите от "Шевица" и как те се интерпретират от тялото ще бъдат изучени от американски специалисти от Университета Кънектикът, САЩ, чрез поставяне на датчици по телата им - експеримент, който ще се проведе за първи път на територията на България.
Работилница за пици "Пепе"
Поговорката "музикант/хореограф къща не храни" се оказва вярна и за семейство Ангелови, защото всичко, което изкарат от ансамбъла, се реинвестира и дава за социални каузи. Петър отваря своя пицария още през 2009 г., за да може и до днес да издържа трите си дами. И тук нещата стават случайно - докато вървят с Алина по столичната ул. "Оборище" и виждат табела, че помещението се отдава под наем.
Той има предварителна подготовка - наследил е майсторлъка да прави пици от своя братовчед, в чиито заведения е бил помощник, барман, пицар и управител. В собствената си работилница за пици "Пепе" хореографът налага своя почерк - с акцент върху детайлите (например двата часовника със спрели стрелки в часа на раждане на дъщерите му или старинното колело, модел "Украйна", закачено на стената), както и на лично отношение към клиентите. Много от тях са ученици от Испанската гимназия, които му стават толкова близки, че го канят дори по балове.
"Всеки ден децата идват, споделят ми какви оценки имат, как е минал денят им. Имат огромна нужда да бъдат изслушани", споделя Пепи, който обича и ролята си на душеприказчик. Така вече 14-а година той меси сам тестото и върти благоуханни пици (сред най-популярните от които е пицата с шоколад) - всеки ден, прав, от 8 до 18 ч.
"Само веднъж затворих работилницата - когато Алина раждаше Далия. Тогава написах на вратата: "Раждаме", защото хората щяха да се притеснят. Отдолу получихме много поздрави и пожелания за успех", смее се Петър. След пицарията той тича до залата за тренировки и репетиции заедно с децата и съпругата си, като всички се прибират у дома след 20 ч. "Няма ден, в който да сме отишли в залата с нежелание. В народните танци и песни има такъв заряд", казват и двамата.
Широкият профил на цветното семейство не свършва дотук. Петър е и страстен почитател на колите - досега лично е тунинговал 3 автомобила. Фен е и на татуировките - по цялото му тяло има татуси на... шевици. Любител е и на папийонките (пак с шевици), както и на различните чорапи - почти никога няма да го видите с два еднакви чорапа.
Алина наскоро получи Ордена на академичните палми - държавно отличие на Франция, което води началото си от почетен знак, създаден с декрет на Наполеон от 1808 г. Орденът е трети по ранг във Франция след Ордена на Почетния легион и Националния орден за заслуги.
Карла, освен че пее блестящо, е сред отличниците по математика в училище. Сестра ѝ Далия също пее и танцува прекрасно, а наскоро дари косите си в полза на борещите се с рака, научавайки най-важния урок от родителите си - да прави добро.
