Чети докрай, втората част на дописката е шокираща!
През последните дни външният министър Екатерина Полувелика Захариева и културният гигант Вежди Рашидов се обърнаха към "диаспората" с някакви политически идеи.
Захариева представи план за намаляване на процента отказани визи за Съединените щати, за да отпаднат визите съвсем - Полша вече тичала по тая писта. Идеята е много хора с добро кредитно досие - например част от българската диаспора по света, да кандидатстват за визи, макар да нямат намерение да пътуват до САЩ. Така бройката откази пропорционално ще намалее и като паднем под 3% отказани визи - здравей, безвизов режим!
Не знам дали това ще сработи, възможно е. Звучи комично, ала има логика и най-вече диаспората си е диаспора.
Не така еднозначно стоят нещата с диаспората на Вежди Рашидов.
В неделя той даде интервю тип "домашен белот" - по БНТ.
В неговите интервюта и изказвания винаги има тежки за обработка данни - обикновено се обяснява в любов на премиера и на Илия Павлов, казва някоя дълбока мъдрост, дето човек 10 минути не може да изплува, разказва нещо объркано, което е чел някога, поучава, мляска и жестикулира. Това са нормални неща.
В неделя обаче каза нещо, което още повече разшири понятийния му апарат, а мен ме хвърли в отчаян размисъл.
Цитирам: "България никога не е била, като малка страна, припозната от който и да е. Страната я нямаше на картата, на диаспората на международния терен, и стана известна, когато Бойко Борисов започна да се занимава успешно с международна дейност."
Аз съм съгласен, че такъв човек не е необходимо да употребява думите в съвсем прякото им значение, той може да има предвид нещо по-възвишено, което не се изразява с думи прости и селски, трябва да се засуче по-така.
Но тук с тая диаспора не разбирам дори приблизително в какъв смисъл се употребява тази дума.
Какво е "диаспората на международния терен"? За бога, по дяволите!
Какво според Вежди Рашидов е диаспора? Неслучайно реагирам с такова закъснение - тези дни от неделя до днес аз непрекъснато мислих върху този езиков въпрос.
Състоянието, в което работеше мозъкът ми, може да се доближи само до напрегнатата мозъчна дейност на някой министър в търсене на решение за водната криза или за изход от ареста.
"България я няма на диаспората на международния терен" - възможно е г-н Рашидов да е имал предвид някаква диаграма или парадигма, от която България липсва.
Не звучи бог знае колко задоволително като обяснение, но друго не ми хрумва, а все нещичко конкретно е имал предвид г-н Рашидов, той не е неграмотен амуджа, може би е малко разсеян творец, но положително нещо е имал предвид.
Честна дума, по лесно се ориентирах, когато веднъж г-н Рашидов в парламента преразказа обърканите си спомени от "Quo Vadis" на Сенкевич, смятайки, че съобщава исторически сведения.
