- Земя, земя! - радостно закрещя матросът от върха на мачтата. 
Тежкият, пълен с тревога и съмнения път на Христофор Колумб, приключи. Пред него се мержелееше земя. Колумб с треперещи ръце вдигна далекогледа. 
- Виждам голяма планинска верига - съобщи той на другарите си по плаване. - Но колко странно: там са издълбани прозорци. За пръв път виждам планина с прозорци. 
- Лодка с туземци! - разнесе се вик. 
Размахвайки шапки с щраусови пера и влачейки след себе си дълги плащове, откривателите на нови земи се втурнаха към подветрената страна на борда. 
Двама туземци в странни зелени одежди се качиха на кораба и мълчаливо връчиха на Колумб голям лист хартия. 
- Искам да открия вашата земя - гордо изрече Колумб. - От името на испанската кралица Изабела обявявам тези земи за притежа…
- Все тая. Най-напред трябва да попълните анкетата - уморено каза единият туземец. - Напишете името и фамилията си с печатни букви, след това националност, семейно положение. Трябва да декларирате дали имате трахома, дали възнамерявате да сваляте американското правителство, а също така и дали сте идиот. 
Колумб се хвана за шпагата. Но тъй като не беше идиот, тутакси се успокои. 
- Не бива да се дразнят туземците - каза той на спътниците си. - Туземците са като деца. Те понякога имат много странни обичаи. Знам това от опит. 
- Имате ли билет за връщане и 500 долара налични? - продължаваше туземецът. 
- А какво е това долар? - с недоумение попита великият мореплавател. 
- Но вие току що посочихте в анкетата ни, че не сте идиот, а как може да не знаете какво е това долар? Изобщо с какви намерения сте тук?
- Искам да открия Америка. 
- А пъблисити ще има ли?
- Пъблисити? За пръв път чувам тази дума. 
Туземецът дълго разглежда Колумб с пронизващия си поглед и най-накрая рече:
- Вие не знаете какво е пъблисити?
- Н-не.
- И сте тръгнали да откривате Америка? Не бих искал да съм на ваше място, мистър Колумб. 
- Тоест, в какъв смисъл? Вие смятате, че няма да ми се удаде да открия тази богата и плодородна страна? - обезпокои се великият генуезец.
Но туземецът вече се отдалечаваше, мърморейки под носа си:
- Без пъблисити няма просперити. 
В това време каравелата вече влизаше в пристанището. Есента в тия ширини беше прекрасна. Грееше слънце, чайка кръжеше над кърмата. Дълбоко развълнуван, Колумб стъпи на новата земя, държейки в едната си ръка пакет мъниста, които смяташе изгодно да размени за злато и слонова кост. Другата му ръка стискаше грамаден испански флаг. Ала колкото и да се озърташе, никъде не се виждаше земя, почва, трева или дървета, към които той така бе привикнал в добрата стара Европа. Тук - докъдето поглед стига, само камък, асфалт, бетон, стомана. 
Огромна тълпа туземци се изниза край него с моливи, тефтерчета и фотоапарати в ръце. Те обкръжаваха слезлия от съседния кораб джентълмен - знаменит борец със сплескани уши и неимоверно широк врат. На Колумб никой не обръщаше внимание. Дойдоха само две туземки с изрисувани лица. 
- Какъв ли ще да е този чудак с байрак? - попита едната.
- Това навярно е реклама на испанския ресторант - допусна другата. 
И те също изтичаха да се полюбуват на знаменития джентълмен със сплесканите уши. 
Колумб така и не успя да забие флага на американска почва - по причина, че не беше подготвил почвата с пневматично свредло. Той ръчкаше паважа с шпагата си, докато не я скърши. Поради туй се наложи да ходи по улиците с тежкия златовезан байрак. За щастие, поне не му се налагаше да мъкне мъниста. Прибраха му ги на митницата за неплатено мито. 
Стотици хиляди туземци търчаха по свои дела, потъваха в земята, пиеха, ядяха, търгуваха - дори неподозирайки, че вече са открити. 
Колумб с болка си даде сметка: “Ето. Стараеш се, търсиш като луд пари за експедицията, преплуваш бурния океан, рискуваш живота си - и никой не ти обръща внимание!”
Той се приближи до туземец с добро лице и гордо произнесе:
- Аз съм Христофор Колумб.
- Какво рекохте?
- Христофор Колумб. 
- Кажете го по букви - нетърпеливо промълви туземецът...
Колумб се представи по букви. 
- Нещо ми напомня това - отвърна туземецът. - Търговия с портативни механически изделия?
- Аз съм откривателят на Америка - бавно произнесе Колумб. 
- Какво говорите! Отдавна ли беше това?
- Току що. Преди някакви си пет минути. 
- Това е много интересно. И какво конкретно целите, мистър Колумб?
- Мисля си - скромно каза великият мореплавател, - че имам право на някаква популярност. 
- А някой посрещна ли ви на брега?
- Никой не ме посрещна. Туземците изглежда не знаеха, че имам намерение да ги открия. 
- Трябваше да ударите една жица. Така ли се прави? Щом сте решили да откривате нова земя, най-напред трябваше да пратите телеграма, да си нагласите няколко весели шеги в писмена форма и да ги пуснете по репортерите, да подготвите стотина фотографии. А вие, както сте я подкарали, нищо няма да излезе. Трябва пъблисити. 
- Вече за втори път чувам тази странна дума - пъблисити. Какво точно е това? Някакъв религиозен обряд, езическо жертвоприношение? 
Туземецът гледаше със съчувствие пришълеца. 
- Стига детинщини - каза той. - Пъблисити значи пъблисити, мистър Колумб. Ще се постарая да направя нещичко за вас. Искрено ви съчувствам. 
Той отведе Колумб в хотел и го настани на 35-я етаж. Преди да го остави сам в стаята, отново му заяви, че непременно ще направи нещичко за него. 
След половин час вратата се отвори и в стаята влезе добрият туземец, съпроводен от още двама туземци. Единият от тях непрекъснато дъвчеше нещо, а другият разгъна триножник, закрепи върху него фотографски апарат и каза:
- Усмивка! Засмейте се! Хайде бе! Не разбирате ли? Направете така: “ха-ха-ха”! - фотографът делово оголи зъбите си и изцвили като кон. 
Нервите на Христофор Колумб не издържаха и той се засмя истерически. 
Блесна светкавица, апаратът щракна, фотографът каза: благодаря. 
Тогава с Колумб се зае другият туземец. Без да прекъсва дъвченето си, той измъкна молив и запита:
- Фамилия? 
- Колумб. 
- Кажете по букви. Ка, О, Ел, У, Ем, Бе? Много добре, най-важното е да не ти бъркат фамилията. По кое време открихте Америка, мистър Колман? Днес? Много добре. Как намирате Америка?
- Знаете ли, още не мога да получа цялостна представа за тази плодородна страна. 
Репортерът тежко се замисли. 
- Така. Тогава кажете ни, мистър Колман, кои четири неща ви допаднаха най-много в Ню Йорк? 
- Знаете ли, затруднявам се. 
- Репортерът отново се потопи в тежък размисъл. Той бе привикнал да интервюира боксьори и кинозвезди, не като да си имаш работа с такъв непохватен и загубен типаж като Колумб. Най-накрая той събра сили и изтръгна от себе си нов, ослепително оригинален въпрос:
- Тогава посочете ни, мистър Колумб, две неща, които не ви харесаха. 
Колумб откърти ужасна въздишка. Никога досега не бе чувствал такава тегоба. Той изтри потта си и плахо попита своя приятел, добрия туземец. 
- А няма ли начин да се мине някак без пъблисити?
- Да не сте полудели - пребледня добрият туземец. - Това че сте открили Америка още нищо не значи. Важното е Америка да открие вас. 
Репортерът изпълни огромен обем умствена работа, в резултат на която на бял свят се яви екстравагантният въпрос:
- Как намирате американките?
- Без да чака отговор, той започна бързо да записва нещо. От време на време измъкваше от устата си горящата цигара и я слагаше зад ухото си. В освободената уста той поставяше молива и вдъхновено наблюдаваше тавана. След туй продължаваше да пише. След това каза “о’кей”, потупа сащисания Колумб по кадифения, обшит с ширити гръб, раздруса му ръката и си отиде.
- Е, най-после всичко е наред - каза добрият туземец, - а сега да се разходим из града. След като сте открили страната, трябва и да я разгледате. Само че с този байрак няма да ви пуснат на Бродуей. Оставете го в хотела. 
Разходката из Бродуей завърши с посещение на 35-центова бурлеска, откъдето великият и срамежлив Христофор изхвърча като попарен котарак. Той се понесе по улицата с гръмки молитви на уста, като замиташе с полите на плаща си минувачите. Когато се добра до стаята си, той рухна в постелята и под грохота на надземната железница потъна в тежък сън. 
В ранни зори дотича покровителят на Колумб, радостно размахвайки сутрешния вестник. На 85-а страница мореплавателят с ужас видя озъбената си физиономия. Под физиономията той прочете, че е изпитал безумни симпатии към американките, че ги намира за най-елегантните жени в целия свят, че се явява най-добър приятел на етиопския негус Селасие,** а също така, че възнамерява да чете лекции по география в Харвард. 
Тъкмо да отвори уста благородният генуезец в опит да се закълне, че никога нищо подобно не е произнасял - ето че се явиха нови посетители. 
Без да губят време с любезности, те от вратата подхванаха работата. Магическото пъблисити започна да оказва своето въздействие: поканиха Колумб в Холивуд. 
- Разбирате ли, мистър Колумб - втълпяваха му новите посетители, - бихме искали вие да изиграете главната роля в историческия филм “Америго Веспучи”. Разбирате ли, истинският Христофор Колумб в ролята на Америго Веспучи, това може да стане много интересно. Този филм ще привлече публика. Тънкостта е, че диалогът ще се води на бродуейски жаргон. Разбирате ли? Нима не разбирате? Нека обясним по-подробно. Ние имаме сценарий. Той е по романа на Александър Дюма “Граф Монте Кристо”, но това няма значение, ние въведохме елементи от откриването на Америка. 
Колумб се олюля и размърда устни в беззвучна молитва. Но туземците от Холивуд бойко продължаваха:
- И така, мистър Колумб, вие играете ролята на Америго Веспучи, в когото испанската кралица е безумно влюбена. Той на свой ред е безумно влюбен в руската княгиня Гришка. Но кардинал Ришельо подкупва Вашку да Гама и с помощта на лейди Хамилтън ви издейства заточение в Америка. Адският му план е прост и ясен. В морето ви нападат пирати. Вие се сражавате като лъв. Триста метра сцена.*** Вие навярно не умеете да играете, но това няма значение.
- А кое има значение? - простена Колумб. 
- Да има пъблисити. Сега публиката ви разпознава, за нея ще е много интересно да види как такъв почтен и образован човек се сражава с пирати. Приключва се с това, че откривате Америка, но то няма значение. Главното е - бой с пирати. Разбирате ли, алебарди, секири, катапулти, гръцки огън, ятагани - въобще, средновековен реквизит в Холивуд бол. Само ще трябва да се обръснете. Никаква брада, никакви мустаци! Публиката се е нагледала на толкова бради и мустаци във филмите за живота в Русия, че повече и косъм не може да понесе. Значи, като начало се обръснете, след това ще подпишем контракт за шест седмици ангажимент. Съгласен ли сте?
- О’кей! - каза Колумб, треперейки с цяло тяло. 
Късно вечерта той седеше на масата и пишеше писмо на испанската кралица: 
“Обиколил съм много морета, но никъде не бях срещал такива оригинални туземци. Те съвършено не понасят тишината и за да могат по-често да се наслаждават на шума, са си построили из целия град специални пътища на железни стълбове, по които ден и нощ препускат железни карети, произвеждайки толкова любимия на туземците грохот. 
Дали се занимават с човекоядство, още не съм изяснил със сигурност, но във всеки случай тия хора ядат горещи кучета. С очите си видях сума дюкянчета за ядене, откъдето призоваваха минувачите да се хранят с горещи кучета и възхваляваха техния вкус.
От всички тук ухае особено благовоние, което туземците наричат “бензин”. Всички улици са изпълнени с това ухание, твърде неприятно за европейския нос. Дори тукашните красавици също ухаят на бензин. 
Установих, че туземците са езичници: те имат много богове, имената на които са изписани с огън върху техните жилища. Най-силен изглежда е култът към богинята Кока-Кола, бог Дръгстор, богиня Кафетерия и великия бог на бензиновите благовония - Форд. Той е, струва ми се, нещо като местен Зевс. 
Туземците са изключително лакоми и непрекъснато нещо дъвчат. 
За съжаление те са недокоснати от цивилизацията. В сравнение с бесните темпове на съвременния испански живот американците са извънредно мудни. Даже ходенето пеша им се струва излишно припрян способ за придвижване, затова са си навъдили огромно количество от така наречените автомобили. С тях те се придвижват със скоростта на костенурки и това им доставя страхотно удоволствие. 
Бях поразен от един обряд, който се извършва всяка вечер в местността, наречена Бродуей. Висок брой туземци се събират в голяма къща, наречена бурлеска. Няколко туземки една след друга се качват на възвишение и под варварския грохот на тамтами и саксофони постепенно снемат одеждите си. Присъстващите ръкопляскат като деца. Когато жената вече е почти гола, а туземците в залата са разпалени до крайна степен, се случва най-непонятното в този удивителен обряд: завесата кой знае защо се спуска и всички си отиват по къщите. 
Надявам се да продължа изучаването на тази забележителна страна и да се придвижа към вътрешността на материка. Животът ми е вън от опасност. Туземците са много добри, приветливи и гостоприемни с чужденците.”

_________

* Превод: Г-н Балев. 
Оригинално заглавие: "Колумб причаливает к берегу".
Първа публикация: списание "Крокодил", 1936.
** Хайле Селасие (1892 - 1975) - последният император на Етиопия, управлявал страната от 1930 до 1974. Негус е царската титла в Етиопия. 
*** 300 метра кинолента, тоест около 10 минути.