Тази седмица в сряда, навръх 1 юни, в парламента стана едно полусбиване, на което станаха свидетели деца, дошли като гости за празника да наблюдават работата на народните представители. 
Децата видяха как някакви странни чичковци говорят неразбираеми работи и страшно се ядосват един на друг. 
Децата чуха и как един от чичковците говори за някой си Копейкин, че си купил къща, а друг чичко, чувайки тези думи, се разяри и каза, че ще счупи носа на първия чичко. 
След това имаше дърпане на вратовръзка, струпване на повече чичковци и въобще някаква непонятна и неприлична работа. В детската градина за такива неща лелките се карат. 
Чичкото, който се ядоса на приказките за "лошия Копейкин" каза, че не се обижда на прякора Копейкин, защото това бил герой от "Мъртви души", при това положителен...
***
А сега да погледнем на ситуацията като възрастни хора, които дори са чели "Мъртви души" на руския класик от казашки произход Николай Гогол. (Някои разклонения на рода му клоняли към полската шляхта, други се считали за малоруски или украински.)
Копейкин всъщност не е точно положителен герой, както твърди Костадин Костадинов - преди всичко Гоголевият Копейкин е нещастен заради бездушното общество, в което живее, а накрая май става и главатар на банда разбойници. Това не е съвсем положително! 
"Повестта за капитан Копейкин" е вътрешна новела в "Мъртви души", която разказва пощенският началник, докато хората в град N се чудят какъв всъщност е тоя Чичиков, дето обикаля и купува мъртви крепостни селяни (мъртви души). 
А тоя Чичиков всъщност е мошеник-негодник, сделките с мъртви души са престъпна схема, но хората в града малко бавно схващат това. Пък и не са сигурни за статута на този негодник, защото той би могъл да е някой много важен негодник, на когото по-добре да не му се пречкат в краката. Ако е просто мошеник-негодник с опасен чар - как да е. Но е ако е някой мошеник-негодник с власт - ето тогава е по-добре да не дразниш такъв човек. 
Впрочем Чичиков през повечето време се представя като херсонски помешчик - ужким, че взел земя в Херсонска губерния, която тогава е част от Новороссия, а днес е украинска земя, окупирана от руската армия. 
Това го обясняваме като въведение в обстановката, защото не всеки е чел "Мъртви души", пък и да сме я чели - колко ли работи ни минават през главата, та и това да помним. 
И ето в такава обстановка хората в град N седят и обсъждат кой и какъв ли е всъщност тоя Чичиков. 
И тогава пощенският началник изказва мнение, че това ще да е само капитан Копейкин и никой друг! 
И разказва на събралите се повестта за капитан Копейкин, когото Костадин Костадинов обяви за "положителен герой". 
Капитан Копейкин е военноинвалид, пострадал за родината в Отечествената спецоперация от 1812, когато Руската империя се бие на живот и смърт с Наполеоновите нашественици. 
И капитан Копейкин, проливал кръвта си за родината, след войната остава без един крак и една ръка, и без средства за съществуване. 
Копейкин отива в Петербург, за да си издейства пенсия. Виждайки големия град, той е поразен от блясъка му. 
Но по въпроса за пенсията си среща само бездушие и незаинтересованост. Карат му се, че е прекалено нетърпелив, упрекват го, че проявява капризи и претенции като някакъв украински бежанец в България. Въобще горкият Копейкин ни пенсия успява да си уреди, ни перспектива някаква за нормален човешки живот. Тогава той губи търпение и в отчаянието си прави някакви скандални глупости. 
След няколко месеца се чува, че в рязанските гори се появила ужасно кръвожадна банда разбойници, а техен главатар може би е самият капитан Копейкин!...
Цялата тази история пощенският началник разказва, без да съобрази, че Копейкин е загубил ръка и крак, а мошеникът Чичиков си е цял-целеничък. 
Тази вътрешна новела почти няма връзка с останалата част на романа-поема "Мъртви души", но Гогол много държал на нея. Цензурата му върнала този пасаж и цензорът му казал, че е пълен абсурд такова нещо да се публикува. 
Гогол обаче толкова искал да остане тази новела в текста, затуй седнал и писал, брисал, рязал, нанаждал, изчистил "опасните" места - и този път ситото на цензурата пропуснало повестта за капитан Копейкин, чието значение за цялата книга станало още по-неясно и мъгляво. 
***
И отново в помощ на децата ще правим едно заключително сравнение. 
Името на героя Чичиков от "Мъртви души" става нарицателно за мошеник-негодник. 
Така че тия странни индивиди, които се карат с непонятни думи в Народното събрание, тия сърдити чичковци всъщност са едни чичиковци.