facebook
twitter

ГОРЕЩИ НОВИНИ / После

Наука и мистика

Който не се мине, няма да настине!

автор
Г-н БАЛЕВ
3 081
 Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

ДОКАЗАНО! ХОРАТА, КОИТО ПАЗАРУВАТ САМО НА ПРОМОЦИЯ, се разболяват по-рядко от коронавируса. 

Екип от български учени, водени от астроложката Катилина, Ибрахим Ходжа от Якоруда и Лелята на Азис, установиха, че коронавирусът е хитър и не се лепи на хора, които пазаруват в суперите само стоки, които са на промоция. Учените установили контакт с изолиран вирус и той се изповядал ексклузивно на Ибрахим Ходжа. Пред ходжата вирусът признал, че е добър психолог и както врачките разпознават кой може да пусне някой лев, така вирусът разбира кои хора пазаруват на промоция и живеят далновидно. Вирусът знаел, че такива хора винаги гледат "да не се минат и да не настинат", затова няма смисъл да ги заразяваш - те са непобедими и неуморими като човешката глупост. Пред аурата на Катилина вирусът щял да разкрие и в коя лаборатория е създаден, но умрял миг преди да разкрие страшната тайна. По време на експеримента Лелята на Азис гледала на всички от екипа и много познала. 

Резултат с изображение за „катилина“Докога, о, Катилина! 

ОСНОВИ НА PDF-а. Столичната община ще повишава административния си капацитет и две години ще изучава изкуството на педеефинга, за да стане по-прозрачна и да почне да си качва материалите в популярния формат PDF. Хубавите работи бавно стават - обясни общинската съветница от ГЕРБ Силвия Христова. Търпение и постоянство трябват, може би ще трябва да учим и съпромат (съпротивление на материалите) - те тия PDF-и се съпротивляват, как мислите! Административен капацитет е това, не е баница. 
Не съм калинка, не ме гледайте по този начин! - апелира съветницата. Пък нашто не се губи, няма да се минем ние, обобщи административнически тя. 

Моля, моля! Нито съм червена, нито имам черни точици! 

СЕКТОРНА ЗАСУКАНИЦА. Цветан Цветанов даде програмно интервю, в което обясни, че няма да прави нов десен проект, но би трябало. Той каза също, че не е знаел за Барселонската афера и не би трябвало да е знаел, защото такъв тип информация е травмираща - ако много исках да разбера, сигурно бих могъл, но аз не исках да реализирам такова предизвикателство за семейните ми ценности, които и тогава, и сега, а и в друг даден момент винаги са били на първо място и с максимални усилия. Ха пробвайте да да го иронизирате това изречение - то аз не мога да го повторя, камо ли да се пародира! 

Снимка на Иво Балев.Ма не ме гледайте като коронавирус! И аз пазарувам само на промоция. 

ГРУПА БЕЖАНЦИ БЯХА КАЧЕНИ НА ЕДИН PDF и така преминаха няколко европейски граници. 

Нямаме нищо общо с това! - обяви Столичният общински съвет. Ние не можем да качваме PDF-и, да не сме някакви хакери и трафиканти на терабайтове! 

5

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Европейският съд осъди Чехия, Полша и Унгария за отказа им да приемат бежанци през 2015 г.

02.04.2020

3957 5
Държави от ЕС ще приемат деца на мигранти от Гърция

14.03.2020

771 11
EС дава по 2000 евро на мигрантите в Гърция, за да се приберат у дома

13.03.2020

Обновена

2333 8

Коментари

Conviction
снимка на Conviction

?

не го четох но е тъпо.

ssto

 

Тайната при разбирането на сложните изречения е в безкомпромисното им разкъсване на прости.

 

В случая и това не лесно, но помага да усетим терзанията на лирическия герой, минал през изкушенията на неограничената власт, полагайки, според него, максимални усилия да не разбие живота и семейството си.

 

 

Жозефа
снимка на Жозефа

?

не го четох но е тъпо.

 

Класика! ?

Я Солженицына не читал, но осуждаю. ???

ssto

Conviction-а ме подсети за един разказ на Елин Пелин.

Технологиите за 84 години се менят, но нравите не помръдват!

Да ме прощава г-н Балев, но ще ви го припомня.

 

 

                                                                       Занаят

 

 

 

            — Да се повика свидетеля Иван Стоянов Иванов — каза председателят на съда.

            Разсилният полуотвори вратата и извика в шумния коридор:

            — Иван Стоянов Иванов!

            — Тук! — обади се енергичен мъжки глас и в заседателната зала се втурна бързо и фамилиарно, като че е бил и пребил тук един среден ръст човек, полуселянин, полугражданин по облекло.

            Очите му хитро и бързо оглеждат съдии, подсъдими, адвокати, публика и спират върху председателя, спокойно чакащи.

            — Име, презиме, родом, години, женен и пр., и пр.? — задава автоматически стереотипните въпроси председателят.

            Иван Стоянов Иванов отговаря бързо и рязко като войник на всички въпроси, несмущаван от нищо.

            — Занятие? — попита председателят пак автоматически и бърза да премине към следния въпрос.

            — Партизанство — отговаря пак несмущаван от нищо свидетелят Иван Стоянов Иванов и гледа спокойно.

            Председателят прекъсна автоматическите си въпроси, както шофьорът спира кормилото, когато чуе гърмеж от спукване на гумата, повдигна глава, усмихна се снизходително и попита отново, като че не е чул отговора.

            — Какво, какво? Занятие?

            Публиката се размърда и зашушука. Секретарят вдигна молива и ръката му застана неподвижна във въздуха. Апатичните членове на съда, чиито духове досега обитаваха в астралните пространства, а по неподвижните им физиономии като че бе написано — омръзнал ни е светът от тия човешки разправии — се стреснаха.

            Изобщо отговорът на свидетеля подействува на всички в съда, както гърмежът на спуканата гума действува на пътниците в автомобила.

            А Иван Стоянов Иванов, без да забележи дори ефекта от това, което каза, отговори още по-твърдо на второто запитване на съдията:

            — Партизанство, господа съдии. По занятие партизанин.

            Сега настана вече обща веселост. Съдиите като никога се спогледаха по човешки, а към разшумялата се публика, където се чуха и високи смехове, останаха снизходителни и не направиха никаква забележка.

            Председателят на съда, сериозен човек, средна възраст, с оголяла глава, както му е реда, изгледа с особено любопитство свидетеля, който стоеше невъзмутимо, спря плавното течение на процеса и си позволи някои въпроси, които нямаха нищо общо с него. Адвокатите, за голямо учудване, не направиха нито възражения, нито протести.

            — Интересно занятие — каза председателят. — От колко години го упражнявате?

            — Откакто се знам, господин председателю. Не помня да не съм бил някога партизанин.

            — Е, къде учихте тоя занаят? — попита пак председателят.

            — Вродено ми е, господин съдия, в душата ми е вродено.

            — Да, но един вроден талант, за да се развие и стане занятие, все трябва да се изучава, да се упражнява Един майстор цигулар може ли да свири, ако не се изучи…

            — Тъй вярно, господин председателю. Моя занаят изучих по кръчмите, по вестниците, по селата, по градовете. Това е най-лесният занаят. Стига да имаш уста, да си играеш с думи — и готово.

            — Само това ли?

            Свидетелят се позамисли.

            — Не само това. Трябва да ти гори огън в душата. Трябва да знаеш да мразиш, да отричаш, да клеветиш, да пакостиш, да гониш противника до миша дупка. Това е страст, господин председателю, като ловджилъка, като комара, като пиянството. И това опива, и това наслаждава душата.

            — Но ти приписа на занаята си толкова лоши качества?

            — За борбата всичко е оправдано.

            — За какво се бориш? За правда, за идея, за България?

            — За партията.

            — От коя си партия?

            — Не е важно… Безразлично! Противникът ти определя положението.

            В публиката отново се чуха шушукания и смях.

            — Кой противник?

            — Оня в селото или в града, който е станал причина да му завиждаш за нещо, което ти не си и което никога няма да бъдеш. Щом ти загори веднаж душата от това, все ще се яви дяволът да те покръсти в някоя партия, и тогава… „прощавай, минало страдално“.

            Съдиите се спогледаха в недоумение. Председателят се усмихна снизходително. Той не можеше да разбере какъв човек стои пред него, смахнат или нормален.

            Ала ясният и открит поглед на свидетеля го убеждаваше настоятелно, че пред него стои съвсем нормален, със здрава мисъл в главата човек. Мисъл, напоена, натъпкана, бетонирана яката от съвременната общонародна интелигентност. Мисъл, оформена от вестниците, митингите, кръчмите, кафенетата, агитациите, събранията, конгресите, плакардите, лозунгите, интервютата, споровете, дневниците на Народното събрание — мисъл, минала с блестящ изпит всичките тия вратички на огромното училище за българско политическо възпитание, през което и последният простак излиза интелигентен и може да се мери с всички.

            Само едно беше останало в тая мисъл естествено, живо, свойствено на вечния българин: иронията, неуловимата ирония над себе си и над всичко в света.

            „Дано не изчезне и тя — помисли си съдията. — Здравият смисъл може би отново да възкръсне чрез нея.“

            — Е, доходен ли е тоя занаят? — попита председателят.

            — Съвсем не, господин председателю. Съсипа ме. Отчужди ме от работа, от деца, от семейство… Но не го оставям. Живея с него, той ми храни душата с надежди.

            — Какви надежди?

            — И аз не знам.

            Публиката пак зашумя.

            — Значи, как да те пишем по занаят?

            — Така. Партизанин.

            — Това занятие не е признато от закона.

            — То стои над закона.

            — Да те пишем „свободна професия“.

            — Не, пишете ме народна професия — усмихна се свидетелят.

            Председателят мина към разпит по процеса.

 

 

Беден Бохем
снимка на Беден Бохем

Хах, припознах се.☺️

  ssto,   благодаря Ви за споделянето.

Бях го пропуснал този разказ .

Тънък познавач на народната душевност е Елин Пелин, трябва по-задълбочено да се изучава.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×