Демиургът на "Има такъв народ" Слави Трифонов не иска да прави сеир, спазвайки закона, защото в неговата ценностна система моралът стои по-високо от закона. 
Вместо да си обнародва имуществената декларация, той реши да припомни името на Брут и публикува есе във Фейсбук.
Вместо да се разголва имуществено пред народа той постави на дневен ред по-важната тема за предателството на няколко негови бивши депутати, които сега попълват листите на "Продължаваме промяната".
Особено горчива политическа ирония Трифонов видя в това, че бившият славист и министър на спорта Радостин Василев има вероятност да оглави листата на ПП в Града на хумора и сатирата Габрово. 
Името на Марк Юний Брут е синоним на предател - той се сдобива с тази позорна слава към края на Старата ера, защото бидейки привърженик и приближен на Гай Юлий Цезар, участва в заговора и убийството му.
Цезар бил убит, защото погазил републиканските ценности и завзел цялата власт в Рим като пожизнен диктатор. Убийството му обаче не спряло прехода от република към еднолична диктатура и само две години след ликвидацията Цезар дори е обожествен от сената, а властта е концентрирана изцяло в ръцете на осиновения му наследник Октавиан Август. 
Самото убийство писателите описват по следния начин. По време на заседание на сената един от заговорниците отива при диванчето на Цезар уж да ходатайства по някакъв личен въпрос. През туй време Брут и другите мискини небрежно се приближават и по даден знак (дърпане на хитона на Цезар) всички му се нахвърлят и го пронизват с остри предмети, както казват криминалистите. 
Според легендите Цезар се огорчил от предателството на Брут не по-малко от Слави Трифонов, когато му искат имотна декларация. И като видял колко ентусиазирано Брут размахва острия си предмет, Цезар промълвил омерзен: "И ти ли, Бруте!"... Умирайки, Цезар много се обидил на Брут, защото го считал за политически приятел. Исторически факт е, че Цезар назначил Брут за управител на римската провинция МАКЕДОНИЯ! 
Макар че всъщност били от различни партии. Цезар бил заклет популар, сиреч народняк и популист (пополо = народ), а Брут бил от партията на оптиматите, сиреч висшата класа, аристократите (оптимус = най-добрият). Оптиматите и популарите са двете най-влиятелни политически течения в древния Рим. 
Този вариант на фразата - "И ти ли, Бруте!" - става популярен от пиеса на Шекспир, а съвременници на самото убийство цитират различни други варианти или дори казват, че Цезар умрял без да произнесе нищо знаменито.
Последното даже звучи най-правдоподобно, защото човек, когото мушкат едновременно сума ти народ, няма големи възможности да каже нещо ефектно за поколенията. 
Според други версии умиращият Цезар казал нещо от сорта - "Дори и ти, дете мое!". Според разни тълкувания това не било почуда и омерзение, а първата част на популярно проклятие-поговорка. В пълния си вариант фразата би трябвало да прозвучи така: "Нека и ти, сине мой, да почувстваш вкуса на властта!" Сиреч - и на тебе ти пожелавам тия "властови облаги" и да те изпонамушкат близките ти политически приятели.
А може дори да са му искали имотната декларация, но той казал и отказал: "И ти ли, Бруте, оптиматино ниеден! И ти ли в паничката на кесаря си вреш римския нос! Аз ти дадох цяла МАКЕДОНИЯ, Бруте, неблагодарнико, аморален чапкънино. Имах ти доверие, а ти ми се отплащаш с остър предмет. Направи добро, изяж цвекло. Коварство, твойто име е Марк Юний Брут!..." 
Но такива дълги предсмъртни пледоарии има само в пиесите.
Радой Ралин някъде из съчиненията си имаше и такъв вариант: "И ти ли, Бруте, брутален брате!" 
В шопска парафраза същото би звучало така: "И ти ли, Вуте!" 
За да се избегнат такива разнопосочни и несъвпадащи цитати, в днешно време заседанията на законодателни органи се стенографират и записват. 
Пак в днешно време в някои държави, между които и нашата, за да се избегнат различни догадки и слухове за зависимости, хората на определени публични позиции подават имуществени декларации пред любознателното общество.
Освен ако не са нахални и божествени като римски диктатори популари.