И аз бях там - на плаж Росенец, и аз видях прочутите Сараи, и аз не извърших подвиг за обединението на народа.
На 11 юли в събота отидох с мои колеги в парк "Росенец" - аз лично като посланик на мира и националното обединение, колегите ми по журналистическа работа. 

Предисторията

На 7 юли 2020 бившият правосъден министър Христо Иванов с двама свои съмишленици акостира на плаж Росенец, носейки българския флаг, който поби между камъните на брега. Той и съмишлениците му бяха грубо изблъскани многократно обратно към морето от група гардове, за които се потвърди, че поне двама са от НСО. (Това предизвика политически препирни между премиера и президента, като и двамата твърдят, че не командват НСО; шефът на службата подаде оставка; премиерът и президентът, макар да не командват, се втурнаха да свалят охраната на НСО за Доган и Пеевски, но те ги изпревариха и сами се отказаха от нея. Отделно държавните мъже се дърлят с протести на жълтите павета, като всеки по своему обединява нацията.)
Видео от акостирането на Христо Иванов на плажа бе широко разпространено в социалните мрежи, в него има много неща, които могат да се коментират, но се надяваме читателят вече да е запознат с основните моменти в него, за да не губим време в преразкази. Накратко - Иванов и колегите му не са допуснати до плажа, българският флаг е грубо навит на руло и захвърлен като боклук от единия гард, дошлите по-късно полицаи се държат видимо плахо и полуадекватно.
Иванов и колегите му си тръгват, но в социалните мрежи почти веднага се организира събитие "Масово ходене на охраняем плаж", насрочено за събота 11 юли. 
Иванов и някои български институции твърдят, че плажът е публична държавна собственост, тоест би трябвало да е собственост на всички и да е достъпен за всички - без оглед на пол, етническа и религиозна принадлежност, политическа благонадеждност и прочие признаци на идентичност. Но гардовете на Доган и членовете, и симпатизантите на ДПС твърдят, че всичко там заедно с плажа е частна собственост - непристъпна и неприкосновена за непоканени. Главният прокурор твърди, че Сараите не са Зимния дворец, а Доган "не е Каренин". Главният прокурор има предвид нещо конкретно, макар да го изразява в своя шокиращ езотерически стил, но то е, защото се шегува, сиреч не приема случващото се на плаж Росенец за нещо сериозно. И ние няма да изясняваме какво е искал да каже. Премиерът Борисов също откоментира събитието на плажа в хумористичен стил. 
А аз и моите колеги възприехме случката нехумористично - в акцията на плаж Росенец и последвалите събития има доста сериозен материал. 
Ако един български плаж не е достъпен за простосмъртни, защото така е решил Почетният председател на ДПС, а държавни институции му помагат или не смеят да се намесят - това не е ОК за българските граждани. 
Също така - без да съм кой знае колко изявен патриот, аз също намирам за дълбоко неправилно да се позори по тоя начин българското или кое да е знаме. 
Премиерът и Главният прокурор, въпреки че са отлични лидери и обединители на нацията, не намират случката за сериозна и оперативно интересна - и това е тяхно право, защото те имат много права и свободи.
Междувременно стана ясно, че Движението за права и свободи също мобилизира актива и в отговор на "Масовото ходене на плаж" ще доведе в събота пред Сараите в "Росенец" народна гвардия от защитници на Почетния си председател. Очевидно ръководството на Движението възприема като провокация събитието на плажа и почти размаха етническата карта. 
Но и това не е толкова интересно за държавниците ни, затова, както казах в началото, сам поех тихата си миротворческа и обединителна мисия, тръгвайки с колегите ми навреме, за да стигнем съботния предиобед в бургаския парк "Росенец" и единия от красивите му плажове.

Слънце и Заедност

Преди да тръгна се шегувах  с колеги, че би било много умно да си взема шапка и тениска на ДПС за събитието - разполагам с такива, защото съм колекционер на политически брандирани тениски, шапки, сувенири и други предмети. 
Всъщност "шегата" се оказа банална истина. Ако си бях взел тези предмети, щяхме да се окажем много по-бързо и лесно в Заедността и да си спестим някои изпитания.
Под палещото слънце няма нищо по-добро от шише вода и една бяла шапка на главата! Иначе рискуваш слънчасване и дезинтеграция. 
С пристигането ни към подстъпите на парка стана ясно, че МВР поставя сериозно препятствие пред хората, които нямат шапка на ДПС и не знаят магическата парола "ние сме за контрапротеста". 
Тъй като решихме по пътя към плажа да сме изцяло граждани, не казахме на полицаите, че сме журналисти и не произнесохме паролата "ние сме за контрапротеста". Полицаите ни казаха да оставим колата и да атакуваме парка пеша, като ни упътиха да продължим по едикойси път, но можело и в обратна посока (?). После разбрахме, че други политически групи и журналисти са допуснати с превозни средства, за които всъщност има място в парка.
Карай да вървим! 
Разбрахме, че към мисията ни се прибавят доста километри под палещото слънце, което поетите така добре са описали в минали епохи, например в известната творба, където се казва - "слънцето спряло сърдито пече"!
Изгоряхме и ни заболяха краката, защото не сме атлети или професионални миротворци. 
Вече на хвърлей място от плажа заварихме нервни граждани с демократично-патриотични нагласи, които спореха с полицаите и ги питаха - защо кърджалии могат на плажа, а ние не можем? Вие каква държава искате за децата си? И т.н. Доста потискащо и изпепеляващо дружбата между хората.
В качество на журналисти бяхме допуснати от МВР до Заедността, макар че през някакъв втори фейсконтрол на униформен служител той успя и да ни се скара по незначителен повод, намеквайки че може да ни изгони на секундата и никаква Заедност да не видим. 
А там вече голяма група симпатизанти на ДПС вардеха портал към Сараите и се редуваха по сенките. 
Освен този портал има и друг път към Плажа на раздора, по-късно този втори маршрут се оказа достъпен - което невинаги е било така. (Освен акцията по море на Христо Иванов са правени и други опити за достъп до плажа по суша, някои от тези опити документирани, общото в тези истории е, че винаги се намесват различни по грубост и еднакви по непреклонност гардове, които не пускат хората на основание "частна собственост".)
Озовали се в епицентъра на Заедността, изведнъж се почувствахме неудобно. Гледаха ни малко с подозрение. Гледаха ни малко като смутители на Заедността, макар че с всички сили се опитвахме да се интегрираме сред нашите сънародници с бели шапки. 
Ех, да имахме и ние такива! - помислихме си, а след минути желанието ни се изпълни от само себе си. Попаднахме на мястото, където раздаваха белите брандирани шапки ДПС, те ни послужиха като невидимки и благополучно се смесихме с нашите братя, които някои автори описват като "крепостните на ДПС". Това е некрасиво описание. Отделни хора разговаряха с мен и ми казаха, че са там, пред Сараите, за да "изразят уважението си". Казаха също, че се надяват да чуят реч на Карадайъ, а може би и на самия Доган! Дадоха ни вода. Един симпатизант беше сложил едновременно две бели шапки, а друг - три наведнъж.
Един от лидерите на движението, който се ползваше с авторитет сред Белите шапки, смъмри някои хора, че не са разпознали народни представители на ДПС - "и се блъскахте, и се бутахте в нашите депутати!" 
Въпросните депутати бяха пропуснати към Сараите със сложна хореография по отваряне и затваряне на портала. Хора гледаха през пролуките на оградата, както се гледа някакво приказно вълшебство или да речем прекрасните далнини, които са описани много добре в литературата на Изтока. 
Същият лидер обясни на хората си, че това са Сараите на Почетния председател и "те са свещени и неприкосновени". После поведе хората към кордона на полицаите, за да поизразят малко заедността си. 
Там повикахме и попляскахме за ДПС, един симпатизант няколко пъти викаше - "измекяри на Костов!", но останалите му шъткаха и го мъмреха да не прави провокации. Един човек с бяла шапка покани хората от другата страна на кордона - елате да ви направим капама и да се сдобрим! Ама в тона му имаше нещо, което ме усъмни в Заедността. 
От другата страна на Заедността и полицейския кордон, където отново се прехвърлихме, сваляйки белите шапки, хората съвсем се бяха изнервили и викаха на полицаите - "еничари, продажници, УУУУ" и други нелюбезни характеристики. Станаха и някои спречквания, може би сте видели едромащабния сподвижник на Христо Иванов - Иво Мирчев, който еднолично проби кордона и беше малко отъркалян от полицаите, но не бе арестуван. В някакъв момент, когато афективните интонации бяха стихнали, демократи и полицаи дискутираха философски въпроси като същински Почетни председатели - дойде нова група полицаи, по които закрещя демократка, която хвърли в краката на униформените знаме, "за да го стъпчат". Други демократи ѝ казаха да не прави провокации.
Пристигна и кметът на Бургас Димитър Николов, който също беше посрещнат от представителите на демократичните сили с викове "подлога, еничар, такъв-онакъв". 

А кметът всъщност заведе хората на плажа -

което бе и целта на мероприятието все пак. Той показа маршрута до проблемния къс земя и си тръгна без охрана, придружен от жена, която не можах да огледам, защото се бях съсредоточил в борбата за мир по целия свят. 
Не знаем как е постигнал това кметът, защото по-рано през деня многократно бе повторена тезата, че плажът е "частна собственост" - може би сме били само за малко и на гости на Почетния председател, който е кандисал да пусне малко народ на плажа, само мир да има. То сигурно и на него му е омръзнало да спекулира с етническата карта, но не съм оптимист, че напълно и окончателно ще изостави този свой щедър философски възглед.
Все пак демократичната общност посети мястото, на което имаше и немалко Бели шапки. Там се плацикахме, общувахме посредством лозунги, мене пък ме показали по телевизора в оскъдно облекло. 
Упражнявайки правото си на плацикане, аз скандирах призиви за братство и равенство като: "Е-дин-ство!", "Всички-във-водаата!" и "Свобода за крепостните!". 
Един демократ крещеше нещо за ислямизма в Русия, но останалите му шъткаха да не прави провокации. Той извика още нещо против Белите шапки, но всички демократи като един изразихме неодобрение: ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! 
И експанзивният демократ си тръгна обиден. 
Една жена пък викна на Белите шапки "да си ходят да прибират тютюна". На това аз казах полутвърдо - ама недейте така де! И тя спря. 

Бялата шапка на Хладния разум

Един от нашите си загуби черната шапка и съжали, защото имал някакви сантименти. По дългия път обратно към колата ни многократно посъветвах младия колега да сложи бялата шапка на главата си. 
Не ме послуша и слънчаса.