Тия дни Борисов пак цитира "Карамазови", но не "Карамазови" на Достоевски, а неговите вътрешни Братя Карамазови. "Той ли открадна шубата или на него му я откраднаха... Имаше нещо". За този "цитат" през годините сме писали многократно на тази страница (например тук, но и много други пъти) - той не е от клетите "Карамазови", а от главата на г-н Борисов. Борисов цитира авторитети и класици, както му текне - или приблизително, или както с Карамазови - някаква руска пословица, попаднала в главата му кой знае кога и как, по някаква причина се е издигнала до "цитат от "Карамазови". И вече така си върви, един ден може да се преборим да се включи този цитат в оригиналното произведение.
След като така е на самия връх - как мислите я карат по-скромните храстчета? По същия начин!
Вежди Рашидов - председател на Комисията по култура, бивш културен министър и медиен тигър на ГЕРБ - точно по тоя свободен начин цитира някаква каша в главата си, която е запомнил от "Quo Vadis" на Сенкевич. В реч от парламентарната трибуна той назидателно преразказа този миш-маш, смятайки, че съобщава исторически сведения за епохата на Нерон.
Милена Дамянова - образователно острие на ГЕРБ, цитира "Ред" Бредбъри и неговата пожарникарска новела "451 по Фаренхайт"; Дамянова изглежда смяташе, че цитира нещо възвишено, а всъщност цитатът беше от шефа на пожарникарите, които в книгата горят книги. Но тя не трепна и си изрецитира декларацийката, без да ѝ направи впечатление, че има нещо нередно.
Борисов и бедната Карамазова шуба пак се появиха в масовите комуникации покрай разследването на каталунската полиция за връзка на Бойко Борисов с предполагаемо пране на пари и с прочутата Къща в Барселона, манекенката в нея и алогичния собственик на имота, който също има проблем с цитирането на собствените си позиции - веднъж прехвърля къщата към фирма на манекенката, след това изведнъж забравя, че се познава с такава личност.
Той и Борисов така - ту познава, ту не познава някакви личности. В Брюксел го питаха български журналисти познава ли манекенката от Къщата в Барселона. Той отговори джентълменски: "Е, не е хубаво сега един мъж да казва кого познава и кого не познава. Дет се вика, аз може и да съм забравил, ако е било отдавна..."
Във връзка с тази афера сега на амбразурата са се хвърлили десетки партийни функционери, които повтарят в несвяст опорката, че "Барселонската афера" е "претоплена манджа за няколко копейки".
Външнополитическият гербав елмаз Георг Георгиев дори написа, че това било скалъпено "за няколко купеики" - нормално, като за ГЕРБ. Макар че не би било зле във Външно да са по-грамотни поне зам.-министрите.
Напоследък тия пусти копейки се дават като обяснение за всяка зацапана гаща на управляващите - хванат ли ги накъкани, те викат: копейки, копейки! Руснаците ни клатят, защото сме безподобно атлантически в поведението си!
Чувстваме, че рано или късно някой ще цитира "Капитан Копейкин" - затова бързаме да изпреварим всички ерудити от ГЕРБ и цитираме цялата тази глава от "Мъртви души". Това е най-проблемната част от цялата поема на Николай Гогол - царската цензура няколко пъти връщала текста и горкият Гогол трил, нанаждал, преправял, усуквал - само и само да му пуснат в откъса в книгата, макар че между различните редакции разликите са гигантски.
От днешна гледна точка дори ни е трудно да разберем какво толкова е плашило царската "дура-цензура" в този художествен къс. Но така става - всичко тече и се изменя. Днес си близък с някаква жена, утре не я познаваш, вдругиден вече не помниш какво пък толкова ти е харесало в нея - само проблеми прави!
Прилагаме два линка с различни версии на "Повест за капитан Копейкин", които Гогол писал и брисал, за да угоди на цензурата.
Преводът е на Димитър Подвързачов, наш човек от преди 9 септември - вестникар, сатирик, проблематик.
Повест за капитан Копейкин - канонична версия.
Повест за капитан Копейкин - версия, разрешена от цензурата.
Ако ще ги цитира някой - нека първо ги прочете!
