Ревизията на приватизацията е един от големите Ветрилници на прехода - кой ли не си прави вятър на устата и шменти на капелата с тоя болезнен национален въпрос.
Самата приватизация се извърши 1990-е години. Кой каквото можа - открадна. Който не можа - поне знае, че е пробвал. Който пък се е излъгал да плаща данъци - плаща сметката.
Възмездие, справедливост и други красиви форми на справедливото отмъщение провеждаха през годините Филчев, Цацаров, Борисов, Йордан Цонев и кой ли не. Те периодично си правят малко вятър на устата, понавикват се взаимно, поскърцат със зъби - и постепенно утихват. Само медиите на Шиши поддържат тази мантра, защото обичат Костов да им е виновен - и тук не говорим за реална или мнима вина на Костов. Въпросът е да има Сатана, в която да се концентрира омразата на абстрактната общност, наречена народ. Едно от пропагандните направления на пеевските медии е да се внуши на въпросния народ, че Костов е причината те да сме бедни и прости.
(Друг въпрос е на кого можеш да пробуташ такава теза: Костов съсипа България. Или: Пеевски ми отне бъдещето. Еднакво несъстоятелно и жалко е.)
Това е и една от причините новият главен прокурор да подхване тази дъвка, която вече десетилетия се прехвърля от уста на уста, прави балончета, които пък се пукат и създават лех полъх на вятъра.
Нещо подобно беше и в началото на 90-е, когато се биеше тъпана, че ще има справедлив съд за престъпленията на комунистическия режим. Великите дела срещу функционери на бившия режим бяха пълна бутафория и цирк. Но дъвката беше толкова вкусна, че дори Плевнелиев я включи в своите "спомени", дето уж ходил на митинг ноември 1989 с тапет, на който пишело: "Съд за виновниците".
(Това е жанрът "спомени с добавена стойност", много силна риторическа дисциплина на нашия "елит".)
Да се върнем на главния прокурор и избора му на тема за уплътняване на хиперактивността - ревизия на приватизацията, за която давността е изтекла отдавна, но Гешев наръча политическата класа да не си прави вятър на устата, ами да промени конституцията, така че да може да се ревизира пустата приватизация.
А днес вестник СЕГА направи една миниатюрна ревизия на правосъдието от последните 14 години.
През 2006 година две млади момичета загинаха нелепо. Пътувайки с автомобил, заклещени в задръстване по улица "Алабин", две млади момичета бяха затрупани от паднала стена на стара къща в ремонт. 10 години прокуратурата писа обвинителния акт. Той вероятно е написан изключително добре, защото 14 години след трагедията делото рухна на втора инстанция - точно като стената, която затрупа двете момичета. Мир на праха им.
Още по-интересна ще е бъдещата ревизия на "Епохата Гешев" - не че очакваме някаква справедливост или "възмездие" - просто сметката в европейските съдилища ще набъбва все повече и повече.
Дано има кой поне да изчисли тази сметка, когато дойде времето за рекапитулация.
(А принципно най-силно вярвам в тезата, че Гешев е Дон Кихот и се бори с вятърни мелници - той е идеалист, когото го боли като вижда народната мъка и арогантността на богатите. Затова е станал полицай - за да се бори с неправдите, да помага на унижените и оскърбените.)
