Майката на едно от момичетата, загинали под срутилата се сграда на столичната улица „Алабин“ преди близо 18 години, осъди прокуратурата да ѝ плати обезщетение от 15 000 лева за това, че не бяха установени и наказани виновните в проточилото се 15 години дело.
Това реши Софийският градски съд (СГС), където майката на загиналата Деница Ченишева заведе иск срещу прокуратурата за 300 000 лева от неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, разказва "Лекс".
Трагедията се случи на 19 септември 2006 г., а делото започна на първа инстанция 10 години по-късно. Сградата на ул. „Алабин“ рухна около 18 ч., когато по улицата с автомобил са преминавали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете момичета починаха на място.
Разследването се проточи 10 години, като делото на два пъти беше прекратявано, но в крайна сметка беше внесен обвинителен акт в съда. В крайна сметка всички подсъдими бяха оправдани на три инстанции, като преди три години Върховният касационен съд сложи край на съдебната сага.
Майката на Деница Ченишева пише в исковата си молба, че през 15-те години до края на делото е изпитвала само безсилие, обреченост и болка, като страдала от безсъние и била под постоянен стрес. Тя е завела иск в съда, след като заявлението ѝ за бавно правосъдие по чл. 60а от Закона за съдебната власт било разгледано и прието за основателно от Инспектората на Висшия съдебен съвет, но ѝ предложили обезщетение от само 10 000 лева (максимално възможното по този ред), което не приела.
Сега съдията по делото пише в решението си, че делото за срутената сграда е било 41 тома, с висока правна и фактическа сложност, с множество сложни експертизи и разпитани близо 70 свидетели. Основната причина за забавянето му обаче остава незаконното разчистване на местопроизшествието, веднага след срутването на сградата. От мотивите на съдилищата, оправдали подсъдимите, става ясно, че това прибързване е довело до невъзможност да се извърши непосредствен оглед и заснемане от специалисти. На следващо място съдът отчита, че поведението на разследващите след това също е довело до забавяне на делото.
Съдия Зисова отбелязва, че след внасянето на обвинителния акт в съда през 2016 г., делото вече е протичало без забавяния.
Съдът приема, че делото е било особено значимо за ищцата, тъй като става дума за починалата ѝ дъщеря и продължителността му от близо 15 години е извън разумния срок. „Прокуратурата не е изпълнила в пълнота задълженията си по ръководство и надзор на досъдебното производство, така че разследването да приключи в срок, своевременно да бъдат събрани релевантните доказателства, съответно да бъдат разпитани всички свидетели, а обвиняемите лица – предадени на съд. Значение за продължителността на производството оказва и неправилната преценка по отношение на това извършено ли е престъпление и от кои лица“, пише съдът и добавя, че дори и прокурорът по време на пледоарията си в делото срещу подсъдимите е определил като „изключителен успех“ това, че разследването е стигнало до финал, след като първоначалните действия са били опорочени и това е затруднило експертите.
Показания по делото е дала и близка на майката на загиналото момиче, която казва, че приятелката ѝ загубила желание за живот, коментирала, че делото умишлено се протака и имала съмнения, че виновните биват прикривани.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
