За тежките решения се иска
да се замисля във дълбочина - 
потънал във анализа на риска,
но без да се нагълтам със вода! 

Поемам въздух, мозъка си пържа
във размисъл за моята страна...
Започвам враговете да попържам,
опитвам да догоня мисълта. 

Но тя препуска – мисъл непокорна, 
като гигантски буен водопад.
(При мен пристига някаква придворна,
разсеяно подписвам пак доклад.)

България нуждае се от мене,
а аз обичам своята България. 
Душата ми за ро́дината стене
и пак изпитвам мозъчна диария. 

Оставки всеки може да си иска,
аз мога веднага́ да я подам,
а мога да не я подавам. Риска
пред нашата страна ще е голям.

Ако обичаш, мили мой народе,
ай пак ми позволи да те спаса.*
(Пред мене нова заповед забоде
придворната калинка под носа.)

Така че – мъдро мислих и реших:
неправилно е да ви изостава* - 
направих от мандатите триптих,
а всеки недовършен си остава!
_________
* Спаса = спася; изостава = изоставя. Използваме шопските форми на глаголите.