Както Фейсбук ни напомня какво сме писали преди година, две, три, пет, така и приключилата съдебна сага на СЕГА с Валери Симеонов ни припомни какво сме писали през месец май 2017. 
Тогава вестник СЕГА произведе няколко статии, които засегнаха достойнството на бившия вицепремиер Валери С - и той се амбицира да търси правата си по съдебен ред. 
Една от "статиите на раздора" е произведение на ПОСЛЕ от този период - първия месец на третия мандат на Борисов с коалиционен партньор Обединените патриоти. 
ПОСЛЕ е коалиционен партньор на СЕГА, ние сме сатиричното крило на организацията.
Симеонов тогава, през 2017, се обиди на няколко статии, една от които - "Джумбуш в Бухенвалд. Озверели човекоподобни не си знаят смешките", кратко непретенциозно есе по теми от тогавашната актуалност. 
Който има време, може да прочете материала. От днешна гледна точка ние преценяваме статийката като разпиляна, несъсредоточена, донякъде слаба. Не че нещо сме изопачили или излъгали читателя, но не сме си изразили идеята достатъчно остро, конкретно и по същество. Това го преценяваме от днешна гледна точка, когато сме с три години по-опитни. 
И от днешните си естетически позиции си мислим - ето значи г-н Симеонов се е обидил на една статийка, в която дори не сме могли да си изкажем идеите с достатъчно ясна острота. 
Както казва г-н Комарницки - това са просто картинки. 
Как може сериозни политически индивиди да се подкачат от някакви картинки, стихчета, импресии, нещо като разсъждения!... 
Ако един политик е сериозен и състоятелен, как може да попречи на политиката му някаква смешка, повече или по-малко сполучлива? Защо тръгваш да целиш дупка за голф с топовен изстрел, при това с крив прицел? 
Ето тези парливи въпроси си задаваме в днешния ден, разсъждавайки за културно-патриотичното ни развитие. 
Аз съм на мнение, че решението на г-н Симеонов да се съди с вестника - не беше разумно. 
По отношение на обидната според него статия в ПОСЛЕ, по-правилно (според мен!) щеше да е - вместо да завежда съдебен иск - да разкритикува естетическите и публицистичните слабости на нашата скромна сатира. Ние щяхме да си вземем бележка, да се фокусираме в ускореното си развитие, да работим за българската сатира с по-прецизен и съсредоточен поглед. 
А и патриотите ни биха могли да се поучават от грешките си и да стават все по-съсредоточени и патриотични, вместо да водят безсмислени дела, предварително обречени на неуспех. 
Колко ресурс изхабихме, за да занимаваме три години съдебната система на България! Занимахме системата с казус, който на нищо не прилича, то е нелепо, че въобще се съдихме. Валери Симеонов с този съдебен процес ни придава повече значимост, отколкото заслужаваме. 
Позорното е, че вместо да си върши работата, той ангажира и съдебна система, и кой ли не три години да се занимава с невъзможен за доказване иск. Личността на Валери Симеонов и неговото лично достойнство никога не са представлявали журналистически интерес за нашия вестник. Нито сме го клеветили, нито изобщо ни е хрумвало да засягаме личното му достойнство. Вестникът е отразил някакъв факт, анализаторите ни са го коментирали, ние на страница ПОСЛЕ сме си направили импресията с елементи на разсъждение. Нормална, рутинна, ежедневна дейност, в която всички ние работим според капацитета си и понякога се справяме задоволително, понякога още по-задоволително. 
Обаче Валери Симеонов реши да се обиди на някаква информация за него (достоверна), анализ на информацията (коректен) и опит за смешка, базиран на тази информация. И той занимава съдебната система с това 3 години и не знам си колко човекочаса безсмислен труд. 
Ами не е сериозно това. 
Валери Симеонов - от гледна точка на тази съдебна сага - не е сериозен политик. 
По други въпроси може и да е сериозен, ала по този - не.