В самия край на мандата на 44-то Народно събрание лидерите на „Воля” и НФСБ Веселин Марешки и Валери Симеонов решиха да ознаменуват своя предизборен съюз с обща законодателна инициатива. На 4 март двамата политици внесоха проект за промени в Изборния кодекс. В него предлагат да се увеличи от 4 на 6 сто прагът, който участниците на изборите трябва да преодолеят, за да влязат в парламента.

Идеята е странна, тъй като практически ще отреже шансовете на всички по-малки формации да влязат в Народното събрание, включително и на коалицията на Марешки и Симеонов. Но законопроектът няма никакъв шанс да бъде разгледан – 5 март е последният ден, в който депутатите ще проведат редовно работно заседание. Това доказва, че става въпрос по-скоро за предизборно послание, отколкото за реално намерение.

През февруари Марешки и Симеонов неочаквано обявиха, че влизат в коалиция за вота на 4 април. Това беше голяма изненада, тъй като преди двамата не бяха показвали особено топли чувства един към друг. В същото време обаче Симеонов и хората му не показаха, че имат каквото и да било намерение да напуснат общата им парламентарна група с депутатите от ВМРО на Красимир Каракачанов.

Сега очевидно Марешки и Симеонов са решили, че трябва да демонстрират единодействие и в Народното събрание преди разпускането му. Общия си законопроект те мотивират с необходимостта да се „гарантира стабилитет на законодателния орган” и да се преодолее неговата фрагментираност. „С посочената промяна ще се създаде по-голяма стабилност в политическия живот на страната и в законодателния орган, като само участници в изборите, които са спечелили достатъчно голям брой гласове, ще могат да участват в този най-висш орган на законодателната власт, респективно ще могат да участват в излъчването на правителство на базата на стабилно парламентарно мнозинство”, пише още в мотивите.

„Воля” и „Атака” също законодателстват за последно заедно

А буквално на 5 март депутати от „Воля” и „Атака” внесоха съвместно два законопроекта. Единият предлага по-високите наказания за телесни повреди и убийства на лица от държавната и съдебната власт, предвидени в Наказателния кодекс, да важат и при подобни случаи, засягащи адвокати. В мотивите се посочва, че в професионалната си дейност адвокатите са приравнени по статут на съдиите и затова трябва да разполагат със същата защита от посегателства.

Другият законопроект предлага промени в Наказателно-процесуалния кодекс, според които поемните лица при обиски на адвокатски кантори трябва да бъдат членове на Съвета на Адвокатската колегия или да са посочени от Съвета. Така ще се гарантира опазването на адвокатската тайна, твърдят вносителите.