Стотици хора по света и у тях пиха дезинфектанти по идея на американския президент Доналд Тръмп. (Из новините.)

***

Случи се така, че прекрачих прага на епохално научно откритие, ала самото откритие така разтърси вътрешните ми работи, че прекарах няколко часа на прага на живота и смъртта, с което напълно се изтри ключова част от спомените ми за тази крачка в науката. 

Нека се представя. Ръководя и притежавам малък полулегален бизнес - направил съм си кръчма в мазето и събирам кварталните пиянки да ги поя с разреден спирт при най-строги мерки за сигурност. При мен си има правила и за разлика от правилата на Националния оперативен щаб - при мен всичко се спазва. Основният правен принцип, залегнал в юрисдикцията на моето мазе, гласи, че който се приведе до безпомощно състояние, се оставя на произвола на останалите. Всеки си има глава и черен дроб - да си прави сметката. 

Мазето ми е ставало арена на безобразни представления, показващи най-уродливата същност на човешката природа - но в крайна сметка никой не е претендирал по никакъв начин, а най-важно за мен е клиентът да е доволен. 

И никога не съм имал проблеми с морала или закона, защото част от съседите ми са клиенти, други са глухи, трети ослепяха след една грешка от метилов характер. 

С две думи - добре си живеехме, докато не ни връхлетя корона кризата, спиртът изчезна от аптеките, а после се появи на такива цени, че то по-евтино ти излиза да пиеш алкохол с бандерол! Възмутителна работа и жестока екзистенциална криза. Аз и моята клиентела бяхме на ръба на бездната, когато Тръмп се появи с Националния оперативен щаб на Белия дом и заяви на целия свят, че пиенето на дезинфектант убива вируса. 

На другия ден много хора по света доказаха тезата на Тръмп с незначително допълнение - приемът на дезинфектант вътрешно наистина убива вируса, но заедно с преносителя. Това, разбира се, е голямо научно неудобство - лечението чрез смърт е вид особено неловка ситуация в медицината.

Ето тук стигаме до часа на откритието ми.

Без да ме тестват си знаех, че вирусът ме е налазил заедно с отчаянието от съсипания бизнес - кашлях като потно магаре на ледена пързалка, търкалях се унило и чаках края си, когато Тръмп каза простотията за дезинфектанта. Ето, казах си, вместо да чакам короната да ме довърши, аз сам ще се ликвидирам по рецептата на Тръмп, че да му висна на съвестта заедно с всички други трупове, които висят в тази морална празнина като китайски прилепи в пещера. 

Речено - сторено. Надигнах бутилката с дезинфектант и ето тук паметта ми изключва на най-важния детайл - какъв вид и марка беше този дезинфектант? Вари ме, печи ме - не мога да възстановя това безценно за човечеството знание. 

Защото - не знам какво изпих, но то мигом ме зашемети и ме просна на земята. Преминах през тъмните материи и всякакви антигравитации, гърчих се няколко часа, мятах се в най-страховити кошмари и се събудих в "Пирогов" - с отвратително главоболие, но напълно здрав. 

Вече ме бяха тествали за корона, установили в кръвта ми наличие на антитела и дори видели под микроскоп как група антитела унищожават вируса.

И всичко е много хубаво, само дето и в Деня на праведния съд няма да знам отговора на въпроса - кой беше този дезинфектант, който уби вируса, но пощади мен?