Войната в Украйна, както е говорено, има и културен фронт. 
Освен държавните си граници от 1991, Украйна се опитва да отдели по-ясно и културните си граници. 
Затова и наблюдаваме явления като Ленинопад, Пушкинопад, Екатеринопад - събаряне или преместване на паметници със съответните личности. 
Макар че по трактовката на Путин "Ленин е създал Украйна" (тежка историческа конфабулация), украинците още от преди войната упорито свалят паметниците на Ленин и на имератрица Екатерина II - противоимперска линия. В същата група културно-исторически мишени са и Пушкин, и Булгаков. Михаил Булгаков, макар да е кореняк киевлянин, макар да е репресиран от съветската власт, все пак е руски писател и поради тази причина също пада жертва в борбата за самоутвърждаване на новата украинска национална идентичност. За Пушкин няма какво да говорим - Слънцето на руската поезия, макар да е осминка африканец и в сложни отношения със самодържавието, също е подчертано имперски писател и нова Украйна го канцелира. 
Руските окупанти пък възстановяват имперско-съветски символи - вдигат наново паметници на Ленин, примерно. 
Това въведение е само за контекст, а темата ни е една случка в Херсон. 
В сегашната война Херсон е особен случай, защото падна без бой - руснаците влязоха като у тях си. 
А съвсем наскоро Херсон се върна под украинска власт - отново без бой. 
Докато от Херсон се евакуираха в контраотстъпление окупанти и колаборанти, с тях се изнесоха и няколко паметника на съветски и руски исторически личности. Обяснението е: не крадем паметниците, а ги спасяваме, за да не пострадат от обстрелите и да не бъдат осквернени. 
Заедно с паметниците обаче бяха изнесени и останките на княз Григорий Потьомкин-Таврически - любимец на Екатерина Втора, според някои сведения дори неин таен съпруг. (Таврически, демек Кримски. Таврида е гръцкото име на Крим.)
Ето това е вече интересно - изнасяне на останки, като пренасянията на мощи на светец. Някакви средновековни некрофилски табиети. Ако бойните комари на НАТО, отровните гъски и булгаковски рептилоиди стигнат до Москва, ще трябва да се пренасят някъде и мощите на Ленин...
Княз Потьомкин-Таврически е основател на няколко големи градове, днес областни центрове в Украйна и Крим - Николаев, Херсон, Севастопол, и Екатеринослав (днешен Днепър). Тази дейност той развива като генерал-губернатор на Новорусия, назначен от Екатерина. 
Потьомкин неволно става кръстник и на един идиоматичен израз, който го има на всички европейски езици - т.нар. "потьомкински села" се свързват с неговото име, макар че светлейшият княз няма бог знае каква изключителна заслуга. 
Става въпрос за прочутия Таврически воаяж на Екатерина - баснословно по мащаба си триумфално пътуване на Екатерина с огромна свита из новозавладените територии на Руската империя през 1787. 
По това време Русия води успешни войни с Османската империя, вследствие на което Крим и северното Черноморие стават руски, османците губят влиянието си над красивия полуостров и неговите буйни татари. 
За този знаменит Таврически воаяж Екатерина помъкнала със себе си огромна свита, около която поникнали какви ли не легенди и слухове. Един от тях бил описан от европейски писатели - ужким че специално за императрицата Потьомкин правел по пътя ѝ декоративни процъфтяващи села със щастливи био селяни, докарани специално за целта от стотици километри. Оттогава "потьомкинско село" става синоним на "фасадно благоденствие, декоративно благополучие".
Фактически не било баш така. Потьомкин не е карал селяни от майна си Райна, най-много малко да е поразкрасил обстановката. Всъщност по него време (че и сега е така) било нещо нормално в очакване на висок гост да се направят някои иначе немислими ремонти и да се почистят пътищата. Ако Путин се беше осмелил да посети някои от временно окупираните територии, за него също щяха да организират някаква красива илюзия за благосъстоянието на "освободените" украинци. Но той си седи в бункера, защото за разлика от Екатерина Втора няма такива категорични военни успехи, разширяващи империята. (Страничен факт близо да нас - по време на тия руско-турски войни от края на 18 век има и една голяма битка при Нос Калиакра.)
Щеше да е малко неудобно - пристига Путин в Херсон след измисления референдум, порадва се малко на хубавия нов потьомкински живот - и веднага трябваше да се евакуира заедно с тоалетния куфар и мощите на княз Потьомкин. 

Потьомкин-Таврически. Портрет от Йохан Баптист фон Лампи Стария. 
***
Не знаем къде точно почиват сега костите на фаворита Потьомкин, надяваме се да намерят покой и да не го разнасят като мощите на Петка Българска например. 
Тая Преподобна Петка (по рождение Параскева) е една свята гъркиня от 10-11 век, чиито мощи били много популярни в родния ѝ град някъде из източна Тракия. След някой и друг век нашият цар Иван Асен завладял големи територии от счупената Византия и отнесъл мощите на светицата в своята столица Търново. След още някой и друг век османците стават доминиращ елемент на Балканите и мощите на светицата били отнесени на съхранение във Видин. После и Видин пада, а мощите на Параскева-Петка са подарени от султан Баязид на сръбския княз Стефан. 16 век мощите на Параскева се озовават в Цариград, през 17 век молдовсият княз Василий Лупу ги измолва и ги пренася в Яш (историческа молдовска столица). 
Света Параскева-Петка е наречена Епиватска (по родно място), Търновска, Българска, Сръбска, Молдовска и обобщителното - Балканска. 
Княз Потьомкин си е само Таврически.