Медия без
политическа реклама

ДБ дописват нови задължения за пациента в закон

Депутатите предлагат шапка на здравната система от експерти, избирани от партиите

Pexels
Каквото каже лекарят - ДБ предлага пациентът да бъде задължен да изпълнява предписанията на медицинските лица.

Ако съдим по първите три дни на новия парламент, той може и да не успее да заработи по същество, но това не спира депутатите да внасят законопроекти. Сред първите внесени текстове са промени в Закона за здравето, които дописват нови задължения за пациента и предлагат за здравната система шапка от експерти, които да се избират от парламентарно представените партии и да гарантират приемственост в управлението й. Предложени са от депутати на "Демократична България", като на този етап е трудно да се прогнозира откъде и колко подкрепа биха получили те.

Текстовете разширяват значително задълженията на пациента, които в момента са описани почти в телеграфен стил в закона. Спред неговия чл. 94, пациентът е длъжен да се грижи за собственото си здраве, да не уврежда здравето на другите, да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ, когато се грижат за здравето му и да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения.

Повечето нови предложения имат очевидна връзка със злободневието ни. Вносителите например предлагат пациентите да се задължат да не извършват действия, които биха уронили честта и достойнството на медицинските специалисти, и да не прилагат заплахи и насилие спрямо тях. Специално се забранява да се влиза с оръжие в лечебно заведение. Сред забраните попада и една любопитна хипотеза - пациентите да не разпространяват неверни данни за медицинските лица или за извършените от тях процедури.

Друга част от текстовете са свързани с грижата за самия пациент и някои от тях със сигурност ще породят много полемика - пациентът ще е длъжен да спазва предписанията на лекарите, както и задължителните профилактични прегледи, имунизации, контролни прегледи и пр. При наличие на заразна болест, болният ще е длъжен да спазва задължителната изолация и да дава точна информация за контактните лица.

Авторите на тези промени не смятат за необходимо да ги обвържат с допълнителна административно-наказателна отговорност. При нея сега законът за здравето почти изцяло се съсредоточава върху различните нарушения, които може да извърши медицинско лице или пък търговец, фирма и пр., но има и няколко текста за пациентите. Който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване - от 100 до 200 лв., макар че този текст е известен с това, че почти никога не е прилаган.

По-често влезе в употреба новият пандемичен текст, че който наруши противоепидемични мерки, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. Има предвидени глоби за неизпълнение на предписание на държавния здравен контрол, за контактни лица, които откажат изследване за заразна болест и др. За предлаганите нови текстове обаче би следвало да важи общата разпоредба, която предвижда за нарушения на закона глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв.

Преди десетина години честите нападения над лекари предизвикаха промени в Наказателния кодекс, с които агресията срещу медицински лица и учители бе приравнена по тежест с тази срещу полицаи, данъчни и други защитени професии. Това не е помогнало особено за намаляване на тези случаи. Малко вероятно е и дописването на задълженията да доведе до качествена промяна в плачевното ниво на профилактиката у нас.

 

Съвет на мъдреците

ДБ предлагат партиите в парламента да назначат стратегически здравен съвет, който да е консултативен орган от специалисти на заплата от Народното събрание, избирани от парламентарно представените партии. Членовете на съвета ще имат 6-годишен мандат. Те трябва да имат поне 10-годишен професионален опит в здравеопазването, като може и да са народни представители.

Този съвет трябва да гарантира приемственост в управлението на здравната система, да изготвя стратегически приоритети, да следи за тяхното изпълнение, да извършва независимо наблюдение и анализ на системата, да определя дефицитите й, да обсъжда и да дава препоръки за национални стратегии и да бъде нещо като здравна тристранка - да дава платформа за диалог между законодателна и изпълнителна власт, НЗОК, болници и лекари.

Още по темата