През 2022 г. натискът за разкриване на нови болници и клиники у нас е овладян - увеличение няма, но здравните заведения са намерили начин да увеличат леглата, въпреки че сме на водещо място в ЕС по осигуреност на населението в това отношение. Няма драстичен спад при броя на лекарите, а медицинските сестри и фелдшерите даже се увеличават, макар и с единични бройки. Проблемът в гилдията обаче е, че тя застарява - лекарите на възраст над 65 г. са се увеличили с 15% спрямо 2019 г. Това показват данни на НСИ за състоянието на здравната ни система в края на 2022 г.
В края на 2022 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 54 707 легла, като в сравнение с предходната година броят на заведенията остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 216, или с 0,4%. Всъщност обаче това не означава статично положение - многопрофилните болници са намалели в сравнение с 2021 г. от 182 с 38 418 легла на 179 с 38 144 легла. Болниците за продължително лечение и рехабилитация са се увеличили с една, а рехабилитационните - с три. Продължаваме да имаме само една болница за продължително лечение и тя е със 145 легла. Голям е дефицитът и при хосписите - те даже намаляват от 47 с 1325 легла през 2021 г. на 43 с 1229 легла.
Нови болници могат да се разкриват само при доказана нужда за конкретната област. Съществуващите болници обаче намират вратичка да заобиколят това ограничение, като кандидатстват за нови дейности на нов адрес - така през 2021 г. се появи проект за нова болница в Казичене с над 400 легла, която се водеше филиал на плевенска болница от същата частна верига.
Осигуреността на населението с болнични легла е скочила още повече, въпреки че от години сме на първо място по този показател в ЕС. На 100 000 души население се падат 848,5 легла. Най-много легла се падат на плевенчани - 1184,5 на 100 000, което е двойно повече от средното ниво за ЕС. От това, уви, не ставаме по-здрави, а от години се говори, че касата не може да издържа толкова много болници. Над 1000 болнични легла на 100 000 има и в Смолян (1135,5) и Пловдив (1069,5), а най-ниски са стойностите на този показател в областите Перник (400), Ямбол (420,9) и Видин (460,5).
В края на 2022 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 599 лекари. Това е само с петима медици по-малко спрямо края на 2021 г. Няма голяма разлика и ако погледнем последната нормална година преди пандемията, когато са били 29 612. Долу-горе статично е положението и при специалистите по здравни грижи, които в края на 2022 г. са 44 493, с 42-ма по-малко отколкото са били в края на 2021 г. При медицинските сестри има увеличение с 11 до 28 827 души. Проблемът тук обаче не е бройката, а възрастта. Такъв разрез е даден само за лекарите, но едва ли при останалите групи медицински персонал е по-различно. 5943 от медиците са на възраст 65 и повече години. Това прави 20,1% от всички практикуващи лекари. Увеличението за година е с над 7%, а спрямо 2019 г. е с 15%.
