Бурното законотворчество на 45-отото Народно събрание се обогати и с кратка версия на здравна реформа. В последните дни преди празниците Мая Манолова и група депутати са внесли промени в закона за здравното осигуряване, с които предлагат да се заличат текстовете в него, регламентиращи определянето на лимити за заплащане на дейността на болниците. Манолова предлага още да отпаднат ограниченията, които не позволяват на лечебни заведения да разкриват нови структури. Третото й предложение е да се промени начинът на определяне на медицинските стандарти.
Тъй като промените засягат ключови бюджетни въпроси на здравната система, вносителите предлагат те да влязат в сила от следвщата година. Финансова обосновка на законопроекта обаче няма. В графата "Анализ на разходи и ползи" е посочено само, че измененията ще намалят административните разходи на лечебните заведения и ще укрепят ролята на пациента в системата на здравеопазването, а за болниците означават повишаване на капацитета за бързо адаптиране към променящите се нужди на пациентите.
Това е вторият здравен законопроект, внесен от Манолова и колегите й в краткия живот на новия парламент. Другият изненадващо мина през здравната комисия преди седмица и предизвика порой от отрицателни становища. С него се дава възможност за обжалване на конкурсите за шефове в болниците, но управляващите смятат, че промените ще ни спънат за еврозоната, защото са в закона за публичните предприятия, който е част от ангажиментите ни в подготовката за нея. От друга страна, самите ГЕРБ променяха два пъти същия закон в същата му част, уреждаща правилата за работа на болничните ръководства.
Премахването на лимитите е кауза на Манолова още от времето й на омбудсман, но сега председателката на "Изправи се! Мутри, вън!" черпи богата аргументация от случилото се в пандемията у нас - високата смъртност, случаите на изоставени пациенти пред лечебните заведения, кризата за кадри, която оттук нататък само ще се задълбочава. Тя сочи и факта, че голяма част от болниците у нас останаха празни, а цялата тежест на пандемията се стовари върху шепа лечебни заведения.
Лимитите бяха въведени през 2015 г. и оттогава редица болници успяха да осъдят НЗОК за неплатена надлимитна дейност. Миналата година касата склони да плати част от тези суми като финансова инжекция за закъсалите в кризата лечебни заведения, но все още е длъжник в това отношение. Липсата на гъвкавост при разкриването на структури пък доведе до редица абсурди през изминалата година - болници с COVID отделения например да нямат право на финансиране заради липса на задължителните за целта специалисти.
След като миналата седмица на петчасово заседание задължи кабинета да осигури на българите руската ваксина "Спутник V", здравната комисия отново ще заседава утре с амбициозен дневен ред - изслушвания на управителя на НЗОК за състоянието на здравния бюджет, на Националния оперативен щаб и Националния ваксинационен щаб и, разбира се, на самия министър в оставка.
