До 2030 г. няма да има закриване на мощности в комплекса "Марица-Изток", съобщиха от КНСБ. Това важи както за ТЕЦ-овете, така и за мините.

Това е разписано в Интегрирания национален план за климата и енергетиката до 2030 г., с хоризонт до 2050 г., който бе представен за първо обсъждане пред синдикатите. С тези планове се определят националните цели на държавите членки и политиките и мерките за постигането им. Това гарантира постигането на целите на европейско ниво до 2030 г. в областта на изменението на климата, а именно 32% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 32,5% подобрение на енергийната ефективност и поне 15% междусистемна свързаност.

"Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата е устойчив, социално приемлив и гарантира националните интереси на страната ни. Той ще разпише ясно, че България няма друга алтернатива освен въглищната енергетика", заяви министър Теменужка Петкова. По думите й въглищата са част от националната сигурност и няма друга алтернатива за енергийната ни система.

"След 2030 г. се планира поетапно закриване на мощности в трите ТЕЦ-а на територията на комплекса", заявиха от министерство. Причината е техния технологичен ресурс. Ако обаче има инвестиции в нови технологии, те ще продължат да работят, обявиха от ведомството.

"В интегрирания план е предвидено увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в крайното брутно потребление до 25%. Категоричната визия на енергийното министерство е, че оттук нататък не може да има стимулиране на този тип производители на ток чрез цената. Те трябва да изграждат своите мощности изцяло на пазарен принцип", обясни енергийният министър.
В плана е записано още, че до 2030 г. България може да има нова ядрена мощност, стана ясно на срещата. Това обаче е записано под условие, тъй като зависи от частния интерес към проекта и редица други предпоставки.

Веднага след като стартират консултациите с Европейската комисия по проекта на плана, ще започне паралелно обществено обсъждане и у нас с Народното събрание, местни и регионални институции, обществеността, неправителствени организации и други заинтересовани страни.