На извънредно заседание на Св. Синод на Московска патриаршия беше обсъдено решението на Гръцката църква да признае установяването на автокефална Православна църква в Украйна от страна на Константинополската патриаршия и да влезе в общение с нея, предава БГНЕС. След края на заседанието беше разпространено обширно комюнике. В него се изразява съжаление за взетото решение, което обаче „няма да разруши дружбата между гръцкия и славянските народи, заплатена с кръвта на руските войници за освобождаването на гръцкия народ“.
В комюникето се казва също, че въпреки многократните писма с информация за гоненията срещу Украинската православна църква (Московска патриаршия) в Украйна Гръцката църква е взела решение да последва Константинополската патриаршия. Патриарх Кирил съобщава, че дни преди извънредното заседание на гръцката Йерархия е изпратил лично писмо до архиепископ Йероним, за да го убеди да не предприемат такава стъпка. Въпреки това с „неясна процедура и без гласуване“ гръцката Йерархия е приела решение в полза на Константинополската патриаршия.
Отговорът на Московска патриаршия предвижда “частично” прекъсване на евхаристийното общение с Гръцката църква, като се разделят гръцките епископи на „изповедници на Православието“ и на „отстъпници“. С поредица от мерки Московска патриаршия ще поддържа общение и ще подкрепя първите митрополити, а вторите ще бъдат санкционирани чрез прекратяване на евхаристийното общение и прекъсване на поклонничеството в техните епархии.
В обширното комюнике са изброени поименно митрополитите, които РПЦ ще подкрепя. На първо място това е митрополитът на Китира Серафим, който е цитиран многократно в комюникето (и от чиито коментари за заседанието на Йерархията гръцкият Св. Синод вчера се разграничи като неотговарящи на истината, бел. ред.), Пирейският митрополит Серафим, на Неа Смирни Симеон, на Корфу Нектарий и др. Според различните руски източници броят на тези митрополити „варира от 7 до 12“, се казва в комюникето. Руската православна църква пожелава на тези митрополити „Господ да им помага в изповедническия подвиг по молитвите на св. Марк Ефески и св. Григорий Палама, преп. Максим Изповедник и всички гръцки светии, които се почитат у нас, в Светата Рус“.
Съответно всеки един гръцки митрополит, който публично се разграничи от решението на гръцката Йерархия, също ще бъде включен към тази група и Руската църква ще поддържа „молитвена и евхаристийна връзка с него“. Руският Св. Синод заяви също, че преустановява „молитвеното и евхаристийното общение с тези архиереи на Гръцката църква, които са влезли или ще влязат в такова общение с представители на украинските неканонични разколнически общности“.
Освен това няма да благославя руски поклоннически пътувания в епархиите на митрополитите, които подкрепят това решение на гръцката Йерархия. Тази информация ще бъде „широко разпространена в туристическите агенции в страните, които са в нашата каноническа територия“. Също така се казва, че патр. Кирил ще преустанови споменаването в диптисите на архиеп. Йероним, ако „той започне да споменава на богослужение главата на една от украинските разколнически групировки или предприеме други действия, свидетелстващи за признаване на украинския църковен разкол“. Тези решения означават, че Руската църква ще следва занапред политика към създаване на вътрешно разделение в епископата на Гръцката църква чрез своя „богослужебна мрежа“.
Този развой беше предвиден в анализи на руски политолози от последните дни, според които във всички православни църкви може да се очертаят границите на т. нар. „русский мир“, като инструмент за това бъде евхаристийното общение. Този механизъм Кремъл вече приложи в Украйна през последните двадесет години. Например според политолога Ал. Якубин РПЦ трябва да направи нещо, „което другите не очакват от нея“, а именно: „Първо, може да се направи почетен списък на онези гръцки йерарси, които са против решението на Гръцката църква по „украинския въпрос“. И да поддържа с тях всестранно общение. Второ, би било целесъобразно да се проведе форум на православното единение – с тези свещеници и миряни от Гръцката църква, които не смятат решението на своя епископат за отговарящо на православните канони. И трето, след заседанието на синода на РПЦ може да се публикува открит манифест към Вартоломей и Гръцката църква – например в електронен вид, за да могат да го подписват желаещите по целия православен свят – против по-нататъшен разкол в Църквата“. По-радикални мнения предлагат подкрепа на някоя от старокалендарните църкви в Гърция или пък създаване на собствени руски старостилни енории в страната.
