Сред колегите си в ЕС българските общопрактикуващи лекари гледат с най-голямо недоверие на ваксините и са най-малко склонни да препоръчат на пациентите си сравнително нови ваксини като тази срещу човешкия папилома вирус (HPV), а също и сезонните противогрипни ваксини. Доверието на медицинското съсловие във ваксините влияе силно върху отношението на обикновените хора към тях. У нас по-малко от половината българи смятат, че ваксините са важни и безопасни.
Това показва изследване, направено сред лекари и обикновени хора в ЕС през пролетта на миналата година, на прага на пандемията. По това време никой не предполагаше, че още същата година ще имаме ваксини срещу новия коронавирус, поради което те не са част от анкетите, които измерват нагласите общо към имунизацията и в частност към няколко конкретни ваксини.
КАК Е В ЕС
92% от европейците и британците имат доверие във ваксините. 87% са убедени, че те са безопасни, 90% смятат, че са ефикасни, а 79% не намират противоречие между имунизацията и религиозните си убеждения. Доверието е по-високо в традиционните ваксини - например комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, отколкото в ежегодните ваксини за грип. Новите ваксини като тази срещу човешки папиломен вирус се ползват с повече доверие от противогрипната, но пък по-малко я намират за безопасна. В сравнение с предишните изследвания, доверието във ваксините расте, включително и у нас, като най-видим напредък постига противогрипната ваксина.
КАК Е У НАС
Докато през 2018 г. едва 32% от българите са имали доверие във ваксините, то 2 години по-късно делът на доверяващите се на тази ключова част от медицината са вече 49%. България не е в дъното на класацията, що се отнася до нагласите на обществото - по-зле от нас са 9 държави, като особено тревожно е положението в Унгария, където доверието намалява с годините, вместо да расте и в момента е 36% (при 44% през 2018 г.). Тези данни се отнасят до хората, които вярват във всички елементи на ваксинацията - че тя е важна, безопасна, ефективна, не противоречи на религиозните убеждения, както и че ваксините за морбили, паротит и рубеола, и сезонен грип са важни и безопасни.
Изключително ниско е доверието във ваксините и в Малта - 39%, Кипър - 41%, Словакия - 42%, Хърватия - 42%, Чехия - 44%. Тези държави обаче успяха да убедят населението си да се ваксинира срещу COVID-19, като Малта е пример как даденостите не са пречка - там над 90% от пълнолетното население е ваксинирано. В Кипър също обхватът на ваксините срещу COVID-19 е висок - 78.3%.
Няма изненада, че в челото на страните с най-високо доверие във ваксините стоят отличничките на Европа в имунизационната кампания. На първо място са Португалия и Испания със 70% доверие. В Португалия в момента са ваксинирани над 90% от пълнолетните жители, в Испания покритието е 83.3%.
Българите не са доверчиви към новите ваксини, показват резултатите в анкетата за сравнително новата ваксина срещу човешкия папилома вирус, причиняващ някои видове рак. Само 72.95% я смятат за важна и само 67.3% я смятат за безопасна. По-ниско доверие по този въпрос имат латвийците.
ЛЕКАРИТЕ
Очаквано, лекарите имат по-високо доверие във ваксините от обикновените хора. Българските лекари обаче са на последно място сред колегите си в Европа по този показател. 97% от анкетираните общопрактикуващи лекари в Италия например имат пълно доверие на ваксините. У нас и в Румъния този дял е най-нисък - 71%. И може би не е случайно съвпадение, че точно ние с Румъния сме на последно място по ваксинация в ЕС.
Българските общопрактикуващи лекари са най-малко склонни да препоръчат всички видове ваксини на пациентите си - едва 17 от 100 души са дали утвърдителен отговор на тези въпроси, докато в Дания 96 от 100 лични лекари са готови да предпишат всички ваксини на пациентите си, включително противогрипна ваксина на бременни жени и HPV ваксината. В нашата група на недоверчивите общопрактикуващи са Чехия (32 от 100) и Словакия (46 от 100). В групата на отличниците са още Великобритания (95 от 100) и Литва (93 от 100).
Голямото недоверие у нас е към сравнително нови и по-малко познати ваксини, показва по-внимателен прочит в резултатите по 10-те въпроса на анкетата. Нашите медици например не се различават от колегите си в убеждението, че ваксината срещу морбили, рубеола и паротит е важна и безопасна - 99 от 100 лични лекари са убедени, че тя е безопасна. 95 от 100 общопрактикуващи у нас смятат, че сезонната противогрипна ваксина е важна - изглежда почти пълно единодушие, но всъщност това е най-ниският резултат в целия ЕС. По отношение на безопасността на противогрипната ваксина нашите лични лекари са в съзвучие с колегите си, но за ваксината срещу HPV изпъкват с негативно отношение - само 78 от 100 джипита я намират за важна и само 86% я намират за безопасна. Това са доста по-ниски резултати в сравнение с останалите страни.
Българските медици се различават от колегите си и по отношение на това дали са склонни да препоръчат новите ваксини на пациентите си. Само 18 от 100 лични лекари биха препоръчали противогрипна ваксина на бременна жена, като следващата по недоверие - Чехия, е с 47 от 100. Едва 75% от личните лекари биха препоръчали ваксината срещу HPV. По-малко склонни да предпишат тази ваксина са само общопрактикуващите в Чехия (68%) и Словакия (74%).
ИЗСЛЕДВАНЕТО
В рамките на изследването са анкетирани 27 158 души, 2501 общопрактикуващи лекари и 10 552 други медици и здравни работници като медицински сестри и пр. Полевата работа по него започва на 6 март 2020 г., когато Европа бе пред прага на първия си локдаун и с ужас наблюдаваше случващото се в Италия. Докладът е предназначен за Европейската комисия.
