Липсва реален и ефективен контрол от страна на съответна държавна институция към фирмите, които предлагат бързи кредити. Това каза омбудсманът Мая Манолова в началото на организирана от нея кръгла маса по проблемите на граждани с фирмите за бързи кредити. В институцията са постъпили над 3000 жалби на граждани и сигнали от неправителствени организации и адвокати за наличие на неравноправни клаузи в договорите на фирми за бързи кредити, с които пряко се нарушават правата на потребителите.

„Реално фирмите подлежат само на регистрационен режим в БНБ, контролът е възложен единствено и само на Комисията за защита на потребителите, но предвид капацитета на комисията, за нея е трудно ежедневно да следи тази активна дейност. Така че тук евентуалното решение би могло да се търси в посока осъществяване на по-строг контрол върху тяхната дейност, като една от възможните опции е въвеждането на лицензионен режим за фирмите за бързи кредити, което на практика да повиши изискванията към тях и да засили контрола, който трябва да бъде осъществяван върху техните действия”, посочи Манолова. Другото възможно решение, което с екипа й предлагат, е Закон за частния фалит.

Манолова още в началото направи уговорката, че и тя, и нейният екип не са срещу съществуването на фирми за бързи кредити. „Целта на днешното събиране не е да търсим начини как те да бъдат препятствани да изпълняват функциите си. Да, факт е, че има нужда, има потребност от подобна услуга, че те имат своето място на българския финансов пазар. Това обаче, което трябва да се случи е наистина да бъдат накарани да спазват правилата, да спазват закона и да не товарят гражданите с неравноправни клаузи, с разходи, които са далече, далеч над разумните в договорите за отпускане на бързи кредити”, заяви омбудсманът.

По-рано от институцията очертаха редица проблеми в сектора - прекомерните лихви и такси, едностранната промяна на дължима лихва, свръхизисквания към банковата гаранция или поръчителя, такси за експресно отпускане на кредит, неподновяването на застраховка и др. Честа практика е фирмите за бързи кредити да не извършват задълбочени проверки за кредитоспособността на клиента, което води до отпускане на значителни финансови средства на неплатежоспособни лица, посочват оттам. Лоша практика на небанковите институции е и непредоставянето на точна, достатъчна и своевременна преддоговорна информация, както и наличието на редица нарушения на формата и съдържанието на договорите за кредит.

От институцията констатират, че на пазара продължават да действат дружества, за които през годините са подавани сигнали. Те продължават да предлагат договори за кредит със същите неравноправни клаузи, по които съдът се произнесъл с влезли в сила съдебни актове за тяхната неравноправност.