Случаят със зверското убийство на 30-годишната телевизионна водеща Виктория Маринова влезе и в световните медии като терор над журналисти.

В неделната сутрин Русе научи за бруталното убийство на Виктория Маринова - красиво лице от телевизионния екран, което в неделните дни досега радваше зрителите си с разкази за интересни личности, доби идеи, прояви на състрадателност и грижа за по-слабите. Това обаче вече е в миналото, тъй като трупът на младата жена е открит в ранния следобед на съботния ден захвърлен в храстите край Дунава със следи от зверско насилие. Никой не заслужава подобна смърт, нито едно дете не е заслужило да остане без майка едва на 7, но и нито една професия не е по-защитена от друга. Реакцията на обществото обаче измести фокуса от насилието върху жертвата към професионалната й реализация.

Всъщност в неделните дни Вики водеше своето предаване "Подиум", а извън работата си организираше благотворителни акции за подпомагане на социално слаби деца. Защото тя наистина беше чувствителен човек. За разследвания и разкрития нито тя е имала претенции, нито телевизията я е ангажирала. Стана така обаче, че към името й бе пришито определението "разследващ журналист".  Колегите ѝ от Русе обаче са на мнение, че не става дума за прекъсване на разследване:

Журналистът Жанета Йорданова е на мнение, че убийството се използва с цел манипулация "Тя не е имала заплахи поне до предния ден". 

Татяна Савова е на мнение, че "някой се опита да яхне гребена на вълната и от едно криминално деяние, да го превърне в нещо, което засяга професията журналист, като цяло. Не бива да се правят такива кардинални изводи без да се знаят фактите и без да има резултат от разследването. Представете си, че на мястото на Вики беше някоя обикновена жена, случайно попаднала. Тогава за какво щяхме да говорим". 

Ахмед Алиев каза:

"Международните медии, които без да си проверят информацията и каналите по които проверяват информацията, също много допринесоха за ситуацията в интернет пространството в момента. Може би трябва да имаме малко повече доверие в институциите,  да изчакаме да си свършат работата и да кажат какво се е случило"

Силва Агопян:

"Мисля, че цялата тази ситуация не трябваше да се допуска и си мисля, че фокусът се измества - от една трагедия някой се опитва да си направи ПР".

Да се говори за поръчково убийство, за политическа намеса, за прекъсване на журналистическо разследване е абсурдно, нелепо и грозно, тъй като не се опира на истината, която иначе би трябвало да е водеща в професията ни. Бруталното убийство действително е шокиращо. Жестокостта, с която е извършено, не може да се сравни с нищо. Представянето от изкривен ъгъл на случаите с журналисти подронва престижа на професията ни, защото разклаща доверието към това как сами представяме информацията за себе си. Убийствата на словака Ян Куцяк и малтийката Дафне Каруана Галиция не бива да се намесват в случая с русенската им колежка, макар че тази лавина заля цялото европейско медийно пространство. Да се свързва пък датата на смъртта ѝ с тази на Анна Поликтовска е меко казано неадекватно.

Материалът е излъчен в "Нещо повече" по "Хоризонт"