Докато не отпадне строителната забрана от 2014 г. за плаж Корал, там не може да се строи. Забраната е въведена, докато проектите не се приведат съответните проекти със Закона за биологичното разнообразие и със Закона за опазване на околното среда. Това обясни председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков пред bTV.
Действащата забрана за извършване на строителни и монтажни работи е наложена през 2014 г. със заповед на министъра на околната среда и водите. Заповедта е обжалвана във ВАС от инвеститори, собственици на парцели в района. През февруари м.г. ВАС окончателно потвърждава строителната забрана.
Това, което се случва по Черноморието не е добре, но важното е дали е допустимо и по закон, отбеляза още той.
"Историята със строителството на плаж Корал се развива още от 2006-2007 година, когато са издадени разрешителни за строеж. През 2007 г. тези разрешителни, които са предмет на сегашните съдебни производства, са изпратени на РДНСК за проверка. До този момент РДНСК-Бургас не е реагирала и не е приела, че има някакъв проблем при разрешението за строеж, но към 2007 г. са действали и други закони. Не е имало такива изисквания, каквито има в момента по Закона за биологичното разнообразие и Закона за опазване на околната среда. Въпросните дюни, за които се твърди, че са налични, са нанесени много по-късно в кадастралната карта. Към момента, когато са издаване разрешенията за строеж, тези територии са били урбанизирани. Някой не е нанесъл тази дюна – кадастъра или местната власт", посочи Чолаков. И допълни, че съдът проверява дали това разрешение за строеж от 2007 г. е било законосъобразно издадено към онзи момент.
"Едно разрешение за строеж може да се обяви за нищожно, ако е издадено при допуснати груби нарушения на правилата", обясни Чолаков. За пример той посочи, че нарушение е ако разрешението е трябвало да бъде издадено от главния архитект на община Царево, а го е издал главният архитект на община София. "Втората предпоставка е, ако разрешението е издадено там, където изобщо не може да се строи - като защитена територия. Това обаче не е защитена територия", отбеляза съдията.
"В практиката си съм имал много казуси за строителство по Черноморието. Държавата отскоро взе да мисли за тези дюни, отскоро защитава своите природни забележителности. Собственикът, който има дюна, трябва да бъде обезщетен от държавата, тъй като тя е изключителна държавна собственост. Държавата трябва ясно да е разписала къде не може да се строи и да се знае предварително. И предприемачите трябва имат права", посочи съдията.
Решенията на Върховния административен съд по нашумелите дела, свързани с екологията, не са взимани под натиск, каза още председателят на ВАС Георги Чолаков. Като доказателство той посочи, че последните две решения са предизвикали и критики - за "Корал", и похвали - по повод парк "Пирин".
