"Беше изпуснат един много важен момент – да бъде ясно, разбираемо, широко мащабно обяснено, какво е действието на ваксината и да бъде обяснено по един грижлив начин към хората. Не да им се вменява вина за това. С разбиране към страховете, с разбиране към колебанията. Трябваше да се отговори на тези колебания, а не да се действа по начин, който е повече или по-малко безпрекословен". Така социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова коментира ред БНР действията на властта по имунизацията срещу коронавируса.
Според Димитрова всичко това се комбинира и със значителни организационни трудности, които също създават отдръпване у българите да се ваксинират. Според последните данни на "Алфа рисърч" 10-те процента, които са готови незабавно да се ваксинират, всъщност се отнасят към близо половин милион души. Димитрова предупреди, че ако ваксинационната кампания не се разгърне като добре организирано и убедително, дори сред тези хора могат да се появят разколебани или невярващи на институциите.
Тезата за ваксината като спасение влиза в едно изключително недоверчиво и разколебано обществено мнение, което цяла година е облъчвано от най-различни теории – от конспиративни теории, до теории, които всяват страх и ужас от бъдещето, които разширяват рисковото общество до неимоверни размери, смята социологът. Ваксините се появяват в тази изключително лабилна обществена атмосфера, допълни Димитрова.
По мнението й здравните власти трябва да се дават много добре сметка, че темата за ваксините не се свежда до определен акт – да отидеш да ти поставят ваксина, а се разполага в определени страхове и преживявания на хората.
ИЗБОРНИ СЦЕНАРИИ
На избирателната активност може да повлияе както епидемиологичната обстановка, така и внушението за предрешени избори, подчерта Боряна Димитрова. "Цялата тази несигурност може да доведе до по-ниска избирателна активност", прогнозира тя.
Димитрова открои три от възможните сценарии за парламентарните избори.
Към момента повечето социологически проучвания показват фрагментиран парламент с 5-7 партии на фона на около 3 милиона гласоподаватели - този сценарий е с 60% шанс да се случи. При рязък спад на избирателната активност до 2 милиона, 2 300 000 – 2 400 000 души е по-малка вероятността това да се случи.
"Това автоматически води до бонуси за трите партии с най-големи твърди електорати – ГЕРБ, БСП, ДПС. Възможно е при такъв сценарий някои от по-малките партии да изпаднат от парламента и да видим парламент с малко партии и независимо, че няма да е толкова фрагментиран, също със сериозни трудности за съставянето на правителство. Нито една партия може да се окаже недостатъчно силна, за да състави правителство, но не и достатъчно слаба, за да бъде елиминирана. Как в тази ситуация се съставя правителство е големият въпрос", посочи експертът.
Най-малко вероятният сценарий е този за срив на избирателната активност и ръст на протестния вот.
