Една трета от петокласниците у нас не са усвоили новата учебна програма по география. 42% от тях пък не са научили почти нищо за континента Африка - един от двата нови компонента (заедно с Антарктида), които през 2016/17 учебна година бяха добавени към досегашната програма. Това показват резултатите от извънредната миниматура за учениците в пети клас, спусната изненадващо от просветното министерство броени дни преди края на учебната година. От министерството наблягат на факта, че над 70% от тийнейджърите са постигнали резултати над поставения праг от 50%, а тълкуванието на експертите е, че "макар и в различна степен очакваните резултати от новата учебна програма по география и икономика са постигнати от учениците в 5-и клас".
През 2016/17 г. започна реформата в средното образование, като първите, които започнаха да учат по нови учебни програми, бяха първолаците и петокласниците (тази година на ред бяха учениците от 2-ри, 6-и и 8-и клас). Специално по предмета география новото бе, че освен темите за Земята като планета, природата, обществото и стопанството на глобално и регионално ниво, към учебното съдържание се добавиха две нови теми - континентите Африка и Антарктида. Особеното в случая бе, че учениците не получиха нови учебници поради липсата на време за издаването им и учиха по старите. Целта на изненадващото външно оценяване по география и икономика за учениците в 5-и клас бе да покаже до каква степен се справят с материала от новата програма, но на практика то онагледява и как децата са се справили с материала без учебници.
Външното оценяване по география бе проведено на 7 юни 2017 г. в 212 училища от всички области на страната. Участвали са 5761 ученици, или 9% от целия випуск. 50-минутният тест е бил от 25 въпроса, 7 от които - с кратък свободен отговор по модела на международните изследвания PISA, TIMSS и PIRLS. Задачите са били разпределени в две по-широки субтеми - география на Африка и общо географско познание. По първата тема въпросите са били 10, а по втората - 15. 80% от задачите в теста са проверявали разбиране на учебния материал и приложението му, а останалите 20 на сто - възпроизвеждане на наученото.
От МОН твърдят, че по аналогия с практиката на международните изследвания не се предвижда задачите от теста да се оповестяват публично. Все пак оттам предоставят примерна задача, свързана с географията на Африка. Учениците е трябвало да посочат къде в Африка има най-големи годишни валежи, а възможните отговори са били - по крайбрежието на Средиземно море, в планините на Сахара, в Заирската (Конгоанска) котловина и по крайбрежието на пустинята Намиб. В друга задача петокласниците е трябвало да сметнат колко километра ще пропътуват по права линия между две африкански столици, ако разстоянието между тях на географската карта с М 1:20 000 000 е 10 см. Посочените възможности са били - 200 000 километра, 20 000 км, 2000 км и 200 км.
Средният постигнат резултат от учениците е бил 15.6 точки от максимален бал 25. От МОН обясняват, че целта на външното оценяване по география е била да се види каква е постижимостта на усвояване на учебния материал от петокласниците като цяло, а не на отделния ученик. По тази причина не е предвидена скала за оценяване на постиженията на учениците с оценки от 2 до 6. "Възприетият праг за интерпретиране постиженията на учениците е 50% от общия брой точки от теста или субтестовете", обясняват от МОН. Това означава, че за успешно преминат тест се смята този, при който ученикът се е справил с поне 50% от въпросите.
А резултатът гласи, че средният брой точки (12.5) е достигнат от 71% от учениците. 58% от учениците, участвали във външното оценяване по география и икономика, са се справили със субтест Африка. Това би трябвало да означава, че 42% от тях не са се справили, т.е. са получили под 12.5 точки и не са научили почти нищо за Африка. Малко по-висока е средната успеваемост на въпросите за общо географско познание - тук 64.86% от учениците са се справили с този субтест, т.е. 35% от тях не са се справили. Учениците са се затруднили най-вече при обясняването на факторите и елементите на африканския климат, както и при групирането на държавите по географското им разположение, посочват от МОН.
Оттам изтъкват, че двата субтеста (география на Африка - 58.73%, и общо географско познание - 64.86%) имат средна постижимост "над възприетия праг" за анализ на резултатите за постиженията на учениците от 50%. "Това означава, че макар и в различна степен очакваните резултати от новата учебна програма по география и икономика са постигнати от учениците в V клас", коментират оттам. "Повече от 2/3 (73%) от учениците успешно са усвоили учебното съдържание от новата учебна програма по география в онази нейна част (25 очаквани резултата), която се проверява със създадения за целите на външното оценяване инструментариум", тълкуват експертите резултатите. Повече от 2/3 (58%) от учениците пък "успешно са усвоили учебното съдържание за континента Африка от новата учебна програма в онази нейна част (10 очаквани резултата), която се проверява със създадения за целите на външното оценяване инструментариум".
СОФИЯ
Софийските петокласници пък бяха сюрпризирани с още една изненадваща миниматура - по "Човекът и природата". Регионалното външно оценяване се проведе между 29 май и 7 юни 2017 г. в 194 столични училища, като участие са взели 10 465 ученици. Резултатите от него са се вписвали като текущи оценки. Тестът е съдържал 21 въпроса (15 с избираем отговор, 6 - със затворен), които дават максимум 24 точки. Сред темите, по които учениците е трябвало да пишат, са били "Топлинни явления", "От атома до Космоса", "Електрични, магнитни и светлинни явления" и др. Средният брой получени точки е 15.93. Отново от МОН не казват каква е скалата, като съобщават единствено, че от 7 до 10 точки са били достатъчни за тройка, а шестица се е пишело при над 21 точки. Колко деца са получили двойки, колко тройки и т.н. не се съобщава.
