Онзи ден валеше, нямах чадър, та се наложи да се скрия на сушинка в някакво културно мероприятие. За съжаление коктейл нямаше, само лекция за глобалното затопляне и климатичните промени. А за още по-голямо съжаление лекцията бе свършила и питаха задрямалите хора в заличката дали има някакви въпроси, или да благодарим на лектора и да излезем отново на мокрото.

Погледнах навън – вали. Погледнах вътре – нямаше въпроси. Налагаше се да взема нещата в свои ръце. Е, поне в едната – вдигнах ръка.

- Има въпрос! – зарадва се водещата блондинка. – Слушаме ви!

- Искам да попитам защо времето така се изпедерасти напоследък и какво общо има това с Истанбулската конвенция!

Въпрос с двойно дъно – като конвенцията, като го поизчерпят и стигнат до първото, да пропаднат на второто и така, докато рият и по него,  да дочакаме края на повсеместните превалявания.

- Такива термини са неуместни  в една научна дискусия – рече лекторът. – Отгоре на всичко личи нетолерантност към различията, да не говорим за въпиющата некомпетентност, съдържаща се във вашия въпрос.

- Като си толкоз компетентен, отговори с други термини – отвърнах. – Обясни ни с думи прости каква е тая извратенящина – в горещниците, вместо да се топим от жега, да се чудим как да преплуваме от единия до другия тротоар!

- Човекът право пита – оживи се природолюбителската аудитория. – Тук има нещо сбъркано!

- Няма нищо сбъркано и нищо общо! – ядоса се лекторът. – Виновен за климатичната аномалия е огромният циклон, формирал се над Италия…

- А миналата седмица? – попитах, защото продължаваше да вали.

- Миналата седмица причината бе плиткият циклон, идващ откъм Скандинавия…

- Няма такава държава – викна дългуч от последния ред.

- Държава може да няма, но циклон има! И, ще ви помоля – без политически изявления!

Съмишленикът, защитаващ правото си да стои на сухо на всяка цена, бе париран. Наложи се отново да подръчна дискусията.

- Добре, ясно, циклоните са причината. Но в училище учихме, че има циклони, но има и антициклони – бихте ли обяснили къде се дянаха антициклоните? Едно време, като имаше антициклони, всичко си беше наред – щом се зададе циклон, насреща му веднага се задава антициклон, двамата зациклят и работите се оправят! А сега тия, анти-те, ги няма! Къде ни скрихте антициклоните?

- Вие какво искате да кажете?

- Че всичката ни работа се е изкилиферчила – смотахте антициклоните в долапа, и като си нямаме антициклони, ще се давим на поразия! В природата всяко нещо си има еша, само при нас е наопаки – едно време си знаехме кое е пръч и кое – коза, сега ги броим на ушни марки; допреди няколко години знаехме кое е футбол и кое – стриптийз бар, сега – всичко е някаква безполова трансферна листа; доскоро  се радвахме, че най-после си имаме много партии, сега си имаме само една и всички останали се лепят по нея, като прилепалата, дето се возят  под акулата – квото изпусне от кльопачката – те го прилапват. В парламента си знаехме кое е вдясно и кое – у лево, сега е такъв карашик, че вече не знаят дори кой къде трябва да седне – непрекъснато си менкат местата и ни обясняват, че било преструктуриране на пространството. На тоя кадаиф червейчето от вица би му рекло, че е групов секс!

 - Това, което казвате, е извратено.

- Нали и аз това казвам – сбърканящина тотална, и за всичко е виновна Истанбулската конвенция, която с джендърските си теории обърка хората, партиите, козите и червеите дори!

- Но пък няма нищо общо с времето навън!

Погледнах – дъждът вече беше спрял.

- Че кой ви говори за това време!