Гледали сте сериали, знаете как е - пациентът лежи на операционната маса, до главата му е анестезиологът, отстрани са операционните сестри, хирургът и неговият асистент.
- Да започваме, колеги! - бодро каза хирургът.
Всички впериха очи в анестезиолога, който се огледа, някак притеснено заопипва маркучите и кранчетата на оборудването си. Най-сетне той въздъхна:
- А дали този път да не минем без упойка?
- Как без упойка?! - възкликнаха всички воглаве с пациента.
- Ами така... Чел съм за това... В онова медицинско списание... Колегите по света са категорични, че упойката в съвременната хирургия е отживелица!
Хирургът се зачеса по главата през кепето, пациентът опита да побегне, но сестрите го натиснаха върху операционната маса.
- Кое медицинско списание? - полюбопитства асистентът.
Анестезиологът преглътна:
- Онова... "Медицински шок".
- Какви ги говори този?! - изграчи пациентът.
Хирургът му направи знак с облечен в латекс показалец да мълчи и зададе същия въпрос.
- В смисъл?- опита да се измъкне анестезиологът, но прикован от няколко чифта очи, се предаде - Вижте, колеги... Всъщност вие сте си колеги, защото... Ама между нас да си остане! Аз съм агент под прикритие от ДАНС.
Останалите воглаве с пациента ахнаха.
- Как, нямат ни доверие?! - изпъчи се хирургът.
- Ако не бяхме в стерилна среда, щях да ви зашлевя! - надигна глас и асистентът.
Лъжеанестезиологът се сгърчи:
- Рутинна проверка! Работете си спокойно! Все едно не съм тук!
- Как ще оперирам без упойка?! - ахна хирургът.
- Прав е професорът! - додаде изпод чаршафа пациентът.
Агентът съвсем се засрами, огледа се безпомощно и изведнъж нанесе образцов саблен удар в областта на врата му и пациентът притихна.
- А, човекът е упоен, можем да започваме! - зарадва се асистентът.
Хирургът обаче явно не споделяше радостта му. Той огледа колебливо лежащия на масата, след което се взря в асистента си:
- Колега, да проверим какво сте научили! Посочете ми къде се намира апендиксът на пациента!
- Но защо, професоре?! - Асистентът хвърли безпомощен поглед към сестрите, които го наблюдаваха с интерес. Той тръсна глава - Забравил съм, професоре, посочете ми го вие!
Хирургът изпусна скалпела, но бързо се взе в ръце:
- Срамота! Да не се окаже, че и вие сте агент под прикритие?
Асистентът стана направо нагъл:
- И какво, ако съм внедрен от финансовото министерство? Знаете ли колко случаи има, уж слагат платинени гвоздеи на счупен крак, но си ги прибират в джоба, а счупеното фиксират с канап и лепенка и като им направим проверка, твърдят, че то така си е било!
"Асистентът" застана до "анестезиолога":
- Хайде, оперирайте!
- Нас все едно ни няма! - обади се и другият.
Хирургът разпери ръце към сестрите:
- Виждате ли, колежки, в какви условия сме принудени да работим!
- Ако успеем да открием апендикса! - подличко се обади едната сестра.
- Вие обаче можете да го откриете, нали, професоре? - още по-подла бе другата.
Професорът ги изгледа изумено:
- Ама вие нещо сте много прозорливи?! Да не сте...
- Да - доволни се спогледаха "сестрите", - внедряването ни в този екип е дипломната ни работа в школата в Симеоново! - Двете момичета плеснаха дланите си - Която защитихме с отличие! А вие, професоре, оперирайте, не се стеснявайте!
Хирургът свали кепето си и захвана да бърше очилата си:
- Ще оперирам друг път! Аз съм внедрен от агенция "Митници"!
В този момент пациентът отвори очи и заразглежда изотдолу "медицинските" лица:
- А аз дали съм истински пациент или съм внедрен от някоя служба?
Гледали сте сериали, знаете как е - на това място серията свършва.
