Точно 1/4 (25%) българи заявяват, че ако разполагат с всички необходими документи, биха заминали да живеят в друга държава. Все пак мнозинство от 67% отговарят, че биха останали да живеят тук, а само 8% не не могат да преценят.
Желаещите да не живеят в България обаче са под средния процент от анкетираните по света, които искат да мигрират - 36%. Потенциално това са най-вече младите хора в затруднена икономическа, като мнозинството е от Субсахарска Африка и Латинска Америка.
Това показва проучване на общественото мнение, проведено от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в 57 държави, покриващо около две трети от глобалното население. Интервюирани са общо 54 329 души в периода август-октомври 2022 г., като във всяка държава - по около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.
Противно на популярната представа за нагласите за миграция в страната ни, България е по-скоро на задните места по този показател. Желанието за миграция сред нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%) е значително по-силно. Близо са Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).
Обяснението за нагласите в България може да се дължи отчасти на продължителната десетилетна миграция към държавите от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години, довела до ситуация, в която, който е пожелал живот в чужбина, вече е заминал, смятат от "Галъп". Фактори като възможност за дистанционна работа, повишаване на жизнения стандарт и достъп до услуги, начин на живот и стоки, не по-различни от тези в останалите държави от ЕС обаче, също не са за подценяване.
През последните години се наблюдава и известна промяна на миграционните нагласи в страната ни като цяло – запазват се високи нивата на желание за пътуване в чужбина с цел образование, развитие, квалификация, повече сигурност и по-високи доходи, но не толкова и за мигрирането за постоянно.
Тези нагласи в България са в съответствие със средните за ЕС, където средно всеки трети би предпочел при възможност да живее в друга държава. 59% от европейците пък предпочитат да останат в своята страна.
В световен мащаб
младите (до 34 г.) респонденти са значително по склонни да напуснат страната, в която живеят. Почти всеки втори (44%) млад участник в изследването, казва, че ако има възможност, би искал да живее в друга държава. Това желание е с 8 пункта над средното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които пък само 23% казват, че биха искали да живеят другаде.
В държавите с по-ниски доходи са значително по-склонни да емигрират. 62% от респондентите в държави с годишен доход до $1085 на глава от населението искат да живеят в друга страна. Мотивацията спада, ако държавата им просперира - в страните с високи доходи желанието за миграция е около 32%.
Същевременно личния доход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро слабо на мотивацията за мигриране.
Именно общият доход на държавата обаче има значителна роля в нагласите по тази тема.
Сред различните региони по света желанието за мигриране в друга държава е най-силно в Субсахарска Африка (56% от респондентите биха искали да живеят в друга държава при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното желание за живот в чужбина в Южна Азия.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%).
Най-малко биха искали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и др.
