Макар че в момента е затихнала, имигрантската криза далеч не е приключила. Около 200 хиляди афганистански бежанци са преминали от Иран в Турция с намерение да стигнат до Европейския съюз. Информацията беше съобщена на кръгла маса на тема „Управление на миграционната политика в контекста на изборите за Европейски парламент“, провела се вчера в Народното събрание. На дискусията присъстваха български политици и чуждестранни дипломати.
Първи заговори за риска от напиращите към ЕС афганистанци зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Той посочи, че в момента миграционният натиск по българските граници бил „нулев“, но това можело да се промени през предстоящите топли месеци. „В момента в Турция има 200 000 афганистанци, които искат да влязат в ЕС. Това прави ангажимента на Турция и на Европейската комисия по опазването на границата и мира още по-голям“, изтъкна Цветанов.
За същия проблем алармира и Михаел Шпинделегер, генерален директор на Международния център за развитие на миграционни политики. Той заяви, че Иран приютява около 3 милиона афганистански бежанци. Те обаче започнали да напускат близкоизточната държава заради икономическата криза там, оставила ги без препитание. Стотици хиляди вече се прехвърлили в южната ни съседка, търсейки път към ЕС, и вече притискали гръцките граници. Шпинделегер също подчерта важността на споразумението между Евросъюза и Анкара за възпирането на имигрантите.
От думите му се възползва турският посланик Хасан Улусой, който поиска Европейската комисия да изпълни финансовите ангажименти по споразумението, сключено с неговата страна. Досега Брюксел е превел 1.2 млрд. евро, но Анкара очаква още 1.8 млрд. евро. Посланик Улусой напомни още, че в момента Европарламентът обсъжда възможността да бъде замразен преговорният процес за присъединяването на Турция към ЕС. И призова „стратегическите отношения между ЕС и Турция да не страдат заради предизборните кампании“.
Участниците на кръглата маса от българска страна бяха подбрани изцяло от средите на управляващите и затова по адрес на родните власти се чуха само похвали. Еврокомисарят Мария Габриел подчерта, че броят на нелегално влезлите в ЕС през 2018 г. е намалял с 90% в сравнение с 2015 г., и похвали ролята на премиера Бойко Борисов за този спад.
„Дейността на МВР допринася за това България да контролира напълно миграционната ситуация и да продължава да поддържа едно изключително високо ниво на сигурност на националната ни граница, която се явява и външна граница на ЕС. Към момента сме свидетели на съществено намаление на интензивността на миграционния натиск. Обстановката е спокойна и предвидима“, включи се и зам.-министърът на МВР Красимир Ципов.
Други от участниците в дискусията не бяха толкова оптимистично настроени. Шпинделегер посочи, че броят на подалите молби за убежище е скочил на 600 хиляди души - феномен, за който обяснение няма. Ясно било само, че се наблюдава „вторично движение“ на имигранти - например някой пристига в Испания, но не се регистрира там, а заминава нелегално за Германия, където подава молба за убежище. „Кризата не е приключила. Просто сме в по-спокоен период“, заключи Шпинделегер.
СТАТИСТИКА
Според статистически данни, представени от Красимир Ципов, общо задържаните за 2018 г. нелегални имигранти у нас са 2851 - с 5% по-малко в сравнение с 2017 г. Задържаните „на вход“ са намалели от 743 на 689. Те са предимно от Афганистан, Ирак и Сирия. За миналата година за първи път броят на заловените на границата с Гърция почти се е изравнил с този на турската граница. Най-драстичен е спадът при хванатите „на изход“ - 634 души, или 74% по-малко в сравнение с 2017 г., когато са били 2413. Върнати са 885 незаконно пребиваващи граждани на трети страни, от които 332-ма - принудително.
