Средно с 53 дни закъснение фирмите в България получават парите си за предоставени стоки и услуги. Това забавяне влошава финансовото им здраве и все повече компании се чувстват застрашени от фалит. Това важи за 26% от компаниите, сочи тазгодишното проучване на международната финансова компания EOS, специализирана в събиране и изкупуване на вземания.
Проучването е направено сред 3400 компании от 17 европейски държави. В анкетата за 2018 г. нашите фирми са посочили, че всяка пета фактура се плаща със закъснение, а 4% направо се отписват като несъбираеми.
Всъщност проучването показва, че през последните години българският бизнес е подобрил навиците си на плащане, тъй като нараства делът на уредените в срок сметки и намаляват просрочените и отписаните плащания. Например през 2014 г. навременните плащания са били 70%, а сега са 78%. Дните забава за получаване на парите след крайната дата, посочена във фактурите, са се свили от 28 на 19 дни за последните пет години. По тези показатели в по-лошо положение от нас са само Гърция, Словакия, Румъния и Великобритания.
В същото време масово фирмите у нас поставят доброволно в договорите с контрагентите все по-продължителни срокове за отложено плащане. През 2018 г. става въпрос средно за 35 дни, докато преди пет години са били средно 33 дни. Така общият период на задържане на плащанията се удължава на 53 дни.
Заради това забавяне всяка втора компания страда от липса на ликвидност, високи разходи за лихви и свиване на печалбата, показва проучването. За да компенсират негативните ефекти от несъбраните вземания, 27% от анкетираните български компании са посочили, че ограничават инвестициите, 25% съкращават служители или замразяват работните места, а близо една четвърт увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги. "Най-тревожно е, че през 2018 г. се увеличава делът на фирмите, които се опасяват от фалит заради несъбрани вземания - 26% от анкетираните твърдят това, което е най-високото ниво в Европа", обясни Райна Миткова, изп. директор на "EOS България".
Фирмите обясняват забавянето на плащанията на първо място с невъзможността да съберат вземанията си от своите партньори. Проучването не посочва каква част от тях е междуфирмена задлъжнялост и каква - неразплатени от държавата средства. Според последния публикуван отчет на финансовото министерство през първото полугодие на 2018 г. държавата има просрочия към граждани и фирми в размер на 327 млн. лева. От тях 65.1 млн. лв. са задължения на централната власт, а 125 млн. лв. - на общините. По данни на Българската стопанска камара пък междуфирмената задлъжнялост се превръща във все по-голям проблем, тъй като вече двойно надхвърля брутния вътрешен продукт.
Голям проблем при събирането на вземанията са и нередности в документацията. Фирмите не успяват да се обезпечат достатъчно добре в договорите си, има нередности във фактурите и приемно-предавателните протоколи, които после затрудняват събирането на вземанията. Ако едно вземане закъснее повече от 9 месеца, възможността да се събере клони към нула, припомнят от EOS.
ДИСЦИПЛИНА
Гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса по отношение на разплащането, показва проучването на EOS. Делът на просрочените и несъбираемите от тях сметки е 19%. Средният срок, в който те забавят плащанията си, е 15 дни.
