Хората, които са заразени с COVID-19 и поставени под карантина, няма да могат да гласуват на местните избори в неделя, съобщи министърът на здравеопазването д-р Христо Хинков.
"Този закон за здравето трябваше да бъде приет с промените и с поправките, които ние своевременно бяхме предложили в парламента. За съжаление там все още действа принципът, че ковид инфекцията е сравнена с особено опасните инфекции и се налага карантина", поясни причината Хинков пред БНТ.
Истинската причина за проваленото гласуване на болните от COVID-19 и контактните обаче е липсата на организация. Миналата година при аналогични условия ЦИК реши хората, поставени под карантина или в изолация, да пускат бюлетина чрез подвижните избирателни секции, образувани за избирателите с трайни увреждания, които не могат да напускат домовете си. Не е ясно защо това не бе регламентирано и сега, след като за проваления закон се знае от десетина дни - те са малко за подаване на заявления за такъв начин на гласуване, но можеше да се намери начин да се гарантират правата на тези избиратели.
Според Единния информационен портал през последното денонощие са регистрирани нови 376 заразявания с COVID-19, а общо активните случаи в момента са 5472.
АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ
Здравният министър коментира и нашумялата тема с въвеждането на електронни рецепти. Според него компромисът - да останат и хартиената и е-рецеттата за спешните медици, е с цел нито един пациент да не остане без лекарство и терапия.
"Все още обмисляме тази промяна в наредбата, защото си даваме сметка, че има някои обективни обстоятелства, които могат да доведат до това един лекар да не може да изпише рецепта на своя пациент. Говорим за малък контингент от сферата на спешната помощ основно - тези, които ходят в отдалечени краища на страната и ходят с линейките в села, където няма интернет и е трудно да се въведе този режим за електронно издаване на рецептата - каза Хинков. - До края на месеца сме решили да се разберем дали ще правим тази промяна. Наредбата е готова, ще я качим на сайта и следва обществено обсъждане в 14-дневен срок. Компромисът с хартиената рецепта не означава отстъпление назад. Категорични сме, че дигитализацията трябва да върви."
Здравният министър смята, че изписването на лекарства от медиците електронно не е големият проблем, а заниженият контрол при отпускането на лекарствата за диабет и антибиотици в аптеките.
"Две години българските лекари работят в хибриден модел - можеха да издават рецепти и на хартия, и електронно. Тези проблеми няма как да ги видим, ако има такива. Теоретично, например, може да се учите да плувате, но докато не скочите в басейна няма да може да се научите. Точно това правим. Проблемът обаче е от другата страна - при аптеките. Ето защо натам ще са насочени още усилия на министерството на здравеопазването", добави Хинков.
Той разказа, че сред обсъжданите допълнителни мерки за контрол е пациентът да се подписва на активно електронно поле, когато получава рецептата.
"Има тенденция да се подменят лекарствата , които се изписват от лекаря. Трябва обаче да се спазва принципът, че каквото лекарят е решил, това ще получи пациентът. По този начин пациентите са защитени - смята д-р Хинков. - Има проблеми в аптечната мрежа, в системата, която отпуска лекарства, в търговците, които внасят лекарства и след това ги изнасят. Има проблеми, които трябва да решим на нормативно ниво. Това не е персонална битка от моя страна. Това е въпрос, който трябва да се реши системно от всички нас и да се изсветли пътят на лекарството - от влизането му в България до получаването му от пациента или излизането му от България чрез реекспорт."
Министърът говори и за мораториума за откриването на нови болници, която ще важи до май 2024 г.
"Той е приет в управленската програма и когато аз застъпих този пост, заварих това решение. Това решение, макар и временно, е удачно. Опасно е роенето на болници, това води до увеличаването на плащанията от джоба на пациента - мотивира подкрепата си за мораториума Хинков. - Частните болници всъщност изсмукват персонал от държавните. Аз нямам нищо против частния капитал, напротив - той е полезен за здравеопазването. Въпросът е в регулацията и в баланса. Доколко тези нови болници могат да поемат и социални функции. Така както държавните болници поемат и обират луфтовете на неосигурени лица и какво ли още не."
