Медия без
политическа реклама

България може да се стопи до 5.8 милиона души до 2040 г.

Най-песимистичният вариант ще се случи, ако не се вземат мерки

Илияна Кирилова

Три прогнозни варианта за населението на България до 2040 г. представиха учените от департамента "Демография" към Института за изследване на населението и човека при БАН. Вариантите са разработени по проект за мерки за преодоляването на демографската криза в България, възложен на академията от Министерския съвет.
 
При най-лошия вариант към 2040 г. би трябвало населението в България да наброява 5 860 000 души, при втория вариант, при който се прилагат частични мерки за справяне с демографската криза, би трябвало да наброяваме 6 520 000 души, обясни проф. Антоанета Христова - директор на ИИНЧ-БАН. При най-благоприятния вариант би трябвало населението на България да е 6 750 000 към 2040 г. Той обаче е доста нереалистичен според Христова.

По проекта е направена прогноза за развитието на България до 2040 г., или симулационни варианти, базирани на това колко от мерките, предложени по проекта, ще се прилагат, каза проф. Христова. При най-песимистичния вариант "нищо не се прави и всичко продължава, както е в момента". При умерения вариант "нещо се прави и нещо не се прави". Третият е благоприятният вариант, при който всички мерки са приложени, като за тази цел трябва да има консенсус между партиите за устойчивото им прилагане във времето, отбеляза проф. Христова.

В следващите години, независимо какви политики се прилагат, броят на населението в България ще намалява, предупреди Христова. В момента броят на децата, родени от жена във фертилна възраст, средно е 1.5, а прогнозата е към 2040 г. да е средно 1.83. При тази малка разлика не можем да допуснем, че "раждаемостта е ключът към промяната на демографските тенденции", заяви проф. Антоанета Христова. Тя смята, че може да се повиши от завръщането на българите, отишли в чужбина след 1989 г., както и от други общности, близки до нашата култура. Емиграцията пък трябва да бъде намалена с мерки на пазара на труда и активизиране на хората без нужното образование и желание.

От БАН представиха и данни от национално представително изследване за нагласите към семейната политика, като по-голяма част от анкетираните заявяват, че трябва да има безплатни учебници и помагала, безплатни лекарства за децата и безплатна храна за учениците в училище, както и безплатни прегледи за бременни жени и безплатни извънкласни занимания за учениците по спорт, чужди езици и изкуства.

"По проекта са разработени и мерки за грижите за децата до 7 години, тъй като това е "голяма липса в България", каза проф. Татяна Коцева. Сред мерките са изплащане на компенсаторна сума на родителите, ако детето им не е прието в ясла или детска градина, да има възможност за платени грижи в дома, за да могат родителите да се върнат на работа, както и предлагането на родителски кооперативи и почасови услуги за децата до 5 години. Трябва да се лицензира и услугата за детегледачка, свързана със специализирани обучителни курсове в бюрата по труда, смята Коцева.
 

ЕМИГРАЦИЯ
"Демографските процеси, освен раждаемост и смъртност, включват и сложните миграционни движения, които са особено актуални за нашата страна през последните десетилетия. По проекта отчетохме, че заплащането на труда в България е по-ниско спрямо редица страни в ЕС, като около 6 пъти е разликата и при двата пола в средната годишна работна заплата у нас и в ЕС", обясни проф. Кремена Борисова от института. Тя допълни, че от анкетираните по проекта 25 процента са заявили, че биха напуснали страната.
 

Последвайте ни и в google news бутон