Три прогнозни варианта за населението на България до 2040 г. представиха учените от департамента "Демография" към Института за изследване на населението и човека при БАН. Вариантите са разработени по проект за мерки за преодоляването на демографската криза в България, възложен на академията от Министерския съвет.
 
При най-лошия вариант към 2040 г. би трябвало населението в България да наброява 5 860 000 души, при втория вариант, при който се прилагат частични мерки за справяне с демографската криза, би трябвало да наброяваме 6 520 000 души, обясни проф. Антоанета Христова - директор на ИИНЧ-БАН. При най-благоприятния вариант би трябвало населението на България да е 6 750 000 към 2040 г. Той обаче е доста нереалистичен според Христова.

По проекта е направена прогноза за развитието на България до 2040 г., или симулационни варианти, базирани на това колко от мерките, предложени по проекта, ще се прилагат, каза проф. Христова. При най-песимистичния вариант "нищо не се прави и всичко продължава, както е в момента". При умерения вариант "нещо се прави и нещо не се прави". Третият е благоприятният вариант, при който всички мерки са приложени, като за тази цел трябва да има консенсус между партиите за устойчивото им прилагане във времето, отбеляза проф. Христова.

В следващите години, независимо какви политики се прилагат, броят на населението в България ще намалява, предупреди Христова. В момента броят на децата, родени от жена във фертилна възраст, средно е 1.5, а прогнозата е към 2040 г. да е средно 1.83. При тази малка разлика не можем да допуснем, че "раждаемостта е ключът към промяната на демографските тенденции", заяви проф. Антоанета Христова. Тя смята, че може да се повиши от завръщането на българите, отишли в чужбина след 1989 г., както и от други общности, близки до нашата култура. Емиграцията пък трябва да бъде намалена с мерки на пазара на труда и активизиране на хората без нужното образование и желание.

От БАН представиха и данни от национално представително изследване за нагласите към семейната политика, като по-голяма част от анкетираните заявяват, че трябва да има безплатни учебници и помагала, безплатни лекарства за децата и безплатна храна за учениците в училище, както и безплатни прегледи за бременни жени и безплатни извънкласни занимания за учениците по спорт, чужди езици и изкуства.

"По проекта са разработени и мерки за грижите за децата до 7 години, тъй като това е "голяма липса в България", каза проф. Татяна Коцева. Сред мерките са изплащане на компенсаторна сума на родителите, ако детето им не е прието в ясла или детска градина, да има възможност за платени грижи в дома, за да могат родителите да се върнат на работа, както и предлагането на родителски кооперативи и почасови услуги за децата до 5 години. Трябва да се лицензира и услугата за детегледачка, свързана със специализирани обучителни курсове в бюрата по труда, смята Коцева.
 

ЕМИГРАЦИЯ
"Демографските процеси, освен раждаемост и смъртност, включват и сложните миграционни движения, които са особено актуални за нашата страна през последните десетилетия. По проекта отчетохме, че заплащането на труда в България е по-ниско спрямо редица страни в ЕС, като около 6 пъти е разликата и при двата пола в средната годишна работна заплата у нас и в ЕС", обясни проф. Кремена Борисова от института. Тя допълни, че от анкетираните по проекта 25 процента са заявили, че биха напуснали страната.