Още работа ще е нужна за убеждаването на българите да се ваксинират - готовността не е ниска, но има и немалко колебание. След отминалата тежка коронавирусна есен, зимата засега като че ли е затвърдила спокойствието в обществото и не е надделяла паниката. Мерките са свършили работата си и хората явно чакат възможност за по-активен социален живот. Това са изводите от нова вълна на бърз телефонен сондаж на "Галъп" по въпросите на коронавируса, проведена между 6-ти и 8-ми януари сред 800 души в цялата страна.
Ако готовността за ваксиниране се оцени по тристепенна скала - с положителна и отрицателна опция и с опция „колебая се, още не съм решил“, резултатите са следните: 30% имат твърдо намерение да се ваксинират, 23% още не са решили, а 46% не възнамеряват. Има и малък брой затрудняващи се да определят. "Този подход към темата показва, че делът готови да се ваксинират не е малък на фона на обичайните сравнително ниски нива на ваксиниране у нас. Делът обаче видимо варира и вероятно ще варира в зависимост от информационния поток", смятат от "Галъп". Според тях личи необходимостта от добра комуникация на процеса на ваксиниране.
Колебанието на хората идва от несигурността в безопасността на ваксините, като вероятно с времето ще укрепва и чувството за сигурност, отчитат експертите. Сериозен за такъв тип изследвания дял от 18% от анкетираните не могат да определят дали те са безопасни, а 48% директно казват, че ваксините крият опасности. 34% са убедените на този етап в безопасността им.
Изследване на "Галъп" през ноември м.г. показа, че доста повече хора имаха желание да се имунизират. На въпроса „Бихте ли се ваксинирали срещу Ковид, когато има одобрена ваксина?“ положително тогава отговаряха 43 процента, докато отрицателно реагираха 48 процента, а останалите се колебаеха.
59% от анкетираните смятат, че удължените мерки са свършили работа, а 39% са на обратното мнение, показва още новото проучване. Вероятно, намаляването на случаите на коронавирус у нас кара хората да се отнасят благосклонно към мерките на властта. Те получиха подкрепа и още при обявяването си в края на ноември - защото хората се бяха изплашили от сериозния ръст на случаи към онзи момент. По-късно обаче стана ясно, че българите подкрепят и другата част от тогавашното обещание - отварянето на 21 декември. Затова и решаващ фактор за сегашната благосклонна равносметка към отминаващото удължаване е намаляването на случаите. 64% намират ефективност, а 34% - не, като има и малко колебаещи се.
Дори и сега, десет месеца след първоначалната мобилизация през март, у българите е останало някакво усещане, че страната ни се справя по-добре на фона на други европейски страни, коментират от "Галъп". Вероятно, това е комплекс не само от усещането за ефективност на мерките, но и за тяхната либералност на фона на много други страни. 48% смятат така, а 43% са на обратното мнение. Останалите се колебаят. През март обаче общественото мнение беше много по-позитивно - почти единодушно. В почти същото съотношение - 48% на 42% са отговорите дали в крайна сметка Борисов се справя или не се справя. "Явно, не е надделяла паника и намаляването на случаите от началото на зимата досега е довело до запазване на известно спокойствие", отичтат изследователите.
ПРАЗНУВАНЕ
84% от отговорилите са прекарали 31-ви декември в близки, приятели и т.н. - в компании до десет души. 11% са били сами, малцина са били повече от десет. А само 2% признават, че всъщност са били с повече от петнайсет души, което според експертите означава, че по-скоро, мерките по отношение на частните събирания са били спазени. Запазва се обаче и афинитетът към социален живот, който за момента е в немалка степен възпрепятстван.
