След Върховния касационен съд и адвокатите изразиха силни резерви спрямо готвените от депутатите ограничения върху прилагането на съкратеното съдебно производство при тежки престъпления. В парламента спешно се разглеждат 4 законопроекта в тази посока, внесени от ГЕРБ, БСП, „Обединени патриоти” и „Воля”.

До законодателната офанзива се стигна след жестокото убийство на 7-годишната Криси от сливенското село Сотиря през август. За премахване на съкратеното производство настояват и близки на жертвите на тежки престъпления, защото смятат, че процедурата води до по-леки наказания. Миналата седмица те протестираха пред парламента и внесоха 15 882 подписа в подкрепа на своите исканe.

В становище до парламентарната правна комисия Висшият адвокатски съвет посочва, че вносителите не са си направили труда да почерпят от съдебната статистика никакви реални доказателства в подкрепа на своите законодателни предложения. В мотивите към законопроектите не са посочени конкретни случаи, при които осъден за особено тежко убийство се е облагодетелствал от съкратеното производство.

Адвокатите отбелязват, че ролята, която играе самопризнанието при такива случаи, няма да се промени - винаги ще се отчита като смекчаващо вината обстоятелство и основание за по-леко наказание, дори и да не се прилага съкратеното производство. Те предупреждават, че умишлените тежки убийства и тежките телесни повреди обхващат и деяния, които по принцип се наказват по-леко - например, защото са извършени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, или при превишаване на пределите на неизбежната отбрана.

Съвсем неточно според съдебните защитници е твърдението на депутатите, че ограничаването на процедурата нямало да доведе до допълнителна финансова тежест за държавата. Всъщност разходите, свързани със събирането и проверката на доказателства, щели да нараснат. Щял да се увеличи и рискът делата да продължат извън допустимите срокове, от което могат да се възползват подсъдимите, за да претендират за смекчаване на отговорността им.