Изискванията адвокатите да проверяват и докладват дали клиентите им перат мръсни пари отиват в Конституционния съд. Петчленен състав на Върховния административен съд, воден лично от председателя му Георги Чолаков отнесе казуса в КС, след като спря дело, срещу вътрешните правила на адвокатурата по закона срещу прането на пари, заведено от двама адвокати.
С вътрешните правила адвокатите се задължават да правят комплексна проверка на клиентите си, когато извършват финансови операции или сделки с имоти, или регистрират фирми. В тях са заложени и примерни хипотези, при които адвокатът трябва да се усъмни в дадена сделка или клиент.
Правилата например регламентират, че клиентите попълват специален формуляр. Освен това адвокатът се задължава да идентифицира ясно клиента си. Ако е гражданин, да му иска официален документ за самоличност - валиден и със снимка. А в кантората задължително трябва да се пази копие от него. Когато става дума за консултации на юридически лица, адвоката ще трябва да установи и кой е действителният им собственик. Това ще става с декларация. С друга декларация ще се изяснява и произходът на средствата на клиента.
Правилата предвиждат в определени случаи адвокатът да извършва разширена комплексна проверка – когато встъпва в делови взаимоотношения с видни политически личности, при сделки с клиенти от високорискови трети държави, при сложни или необичайно големи сделки или операции, както и за операции или сделки без явна икономическа цел или законна цел.
Сега петимата върховни съдии искат КС да прецени дали е допустимо, от гледна точка на действащата конституционна уредба, на Висшия адвокатски съвет да е възложено да приема правила срещу прането на пари, което не е свързано с осъществяване на правомощията му по Закона за адвокатурата.
Адвокатурата пробва сама да накара КС да се произнесе по закона срещу прането на пари. Висшият адвокатски съвет оспори текстовете от закона, задължаващи защитниците да докладват за пране на пари и да извършват комплексни проверки на клиентите си, както и атакуваната сега от ВАС норма за приемането на вътрешни правила на професията. КС обаче не допусна делото с мотива, че адвокатурата няма право да го сезира, за да защитава собствените си права, а само тези на гражданите.
