Няма опасност разливът край Керченския проток да достигне българските брегове. Това уверяват от екоминистерството.
"Сателитните изображения, анализирани от Центъра за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на Висшето военно-морско училище "Н. Й. Вапцаров", не предполагат въвличане на замърсители в струята на основното черноморско течение, която се разпространява на Запад на около 60 км от входа на протока. При така създалата се ситуация не се очаква нефтеното замърсяване да достигне българските брегове". Това потвърди днес за МОСВ доц. Николай Вълчев, специалист по хидродинамика от БАН, съобщиха от пресцентъра на министерството.
"В периода от началото на разлива до 18 декември поради силния вятър, който духаше от западната четвърт, в акваторията непосредствено южно от входа на Керченския проток се формира устойчиво крайбрежно течение с източна посока. Това доведе до разпространението на нефтените замърсители в тясна акватория в североизточната част на басейна. При достигането на бариерната Бугазкая коса течението се разделя на два клона, чието разпространение следва бреговия контур. Първият клон се отклонява на Север и връща водите към протока, а вторият - по-интензивният, се разпространява на Юг-югоизток. Това обяснява идентифицираните нефтени замърсявания по бреговете на Анапа, а по непотвърдени данни, съобщени от независимия новинарски сайт maritime.bg – и малко по-южно по крайбрежието на Памятная Доска Защитникам", се казва в съобщението на МОСВ, в което е цитиран доц. Вълчев.
По думите му понастоящем вятърът в региона отслабва и се преориентира от Юг. Актуалната прогноза на Черноморския център за мониторинг и прогнози сочи чувствително намаляване на интензивността на източния пренос, като в зоната на първоначалния разлив се очакват слаби течения със северна до северозападна посока. Тази ситуация ще благоприятства задържането на евентуално постъпващи нови замърсители при входа на Керченския проток. Теченията в близост до акваторията на бариерната Бугазкая коса и Анапа също ще сменят посоката си на Северозапад, което предполага разпространението на замърсяването да се ограничи в посока Новоросийск.