Машинното гласуване стана един от двата способа за гласуване на избори у нас, наред с хартиеното, като на някои избори е било и основен такъв. Разходите по въвеждането му и поддръжката му са значителни и възлизат на 96.8 млн. лв. за периода 2021-2023 г.
Това сочи проверка на Института за изследване на публичната среда, където са прегледали план-сметките за проведените 6 различни избора през тези 2 години, решенията на Централната избирателна комисия (ЦИК), Агенцията по обществени поръчки, постановления и решения на Министерски съвет и др.
Първоначално ЦИК закупи 9 600 броя устройства на обща стойност 43.2 млн. лв. Впоследствие от държавния бюджет многократно са заделяни средства за поддръжка, съхранение, транспорт и логистика на машините, за настройване на софтуера им за избори, за демоверсии, за тяхното окомплектоване и техническо обслужване и пр. Купувани са били допълнително машини за изборите през юли 2021 г. и през ноември 2021 г.
В крайна сметка, похарчената за машинния вот сума възлиза на почти една пета от общо направените разходи за избори през 2021-2023 г. - а те са общо 520 млн. лв. „Тези инвестиции в голяма степен се обезсмислиха с връщането на „смесеното” гласуване и ръчното преброяване на разписките за изборите от април, 2023 г. и решенията на ЦИК, свързани с изборните книжа“, отбелязват от института.
Парламентарните избори през април 2021 г. бяха първите, на които в повечето избирателни секции (9397) гласоподавателите можеха да избират дали да гласуват с машина или с хартиена бюлетина. Тогава около 27% от тях предпочетоха машинния вот. Отново „смесено” гласуване имаше на изборите през април 2023 г. Хората, избрали устройствата тогава, вече бяха 64% от всички избиратели, стигнали до секциите.
Според института това е ясен признак, че има устойчив ръст на желаещите да гласуват с машинни устройства, въпреки редица негативни фактори, сред които се включват общият спад на избирателната активност; честите промени на изборните правила; логистични и процедурни проблеми при организирането на машинния вот и отчитането на резултатите от него; закъснели обучения на членовете на секционните избирателни комисии; недостатъчни информационни кампании за избирателите.
