Нереално ниски дарения са обявили участниците в отминалите местни избори. 1767 парични дарения на обща стойност 1 724 629 лв. са декларирани пред Сметната палата към 3 декември, изчисли Асоциация „Прозрачност без граници“. Става дума за 66 партии, коалиции и инициативни комитети плюс 643 независими кандидати.
Тези данни повдигат въпроса, засега без отговор, дали това е пълният размер на финансовите ресурси, акумулирани и използвани от участниците на вота. „Несериозно е да се твърди, че местни избори, които предполагат наличието на хиляди кандидати за кметове и общински съветници, са финансирани само с 1.7 млн. лв.“, констатира Ваня Нушева от „Прозрачност без граници“.
Събраната от „Прозрачност без граници“ информация сочи, че политиците са се въздържали да получават и/или декларират дарения, получени от бизнеса. През юли т.г. управляващите от ГЕРБ, по идея на ДПС, премахнаха забраната партиите да се финансират от фирми и неправителствени организации, без дори да поставят таван за размера на такива грантове. Проверката на „Прозрачност без граници“ е показала, че са регистрирани едва 22 дарения от юридически лица за изборите, като сумите варират от 430 лв. до 100 000 лв. Малкият им брой може да се тълкува двуяко – или участниците в изборите са се пазили от бизнес спонсорство, или просто крият, че получават такова.
Затова от неправителствената организация препоръчват да се въведат ограничения в размера на даренията, както и да се забрани финансирането от определени категории юридически лица – държавни и общински фирми, изпълнители на обществени поръчки, концесионери, фирми от сектори със специфична регулация (енергетика, финанси), компании, развиващи хазартна дейност, както и НПО-та.
Като най-мащабен проблем на местния вот, също като други изборни наблюдатели, от „Прозрачност без граници“ считат недействителните бюлетини. Делът на невалидните гласове за общински съветници бележи исторически максимум, констатират от неправителствената организация - 466 077, или 15% от общо пуснатите в урните бюлетини. В 3 области делът им надхвърля 20%, а в 11 области варира между 17% и 20%. Още по-лошо стоят нещата на общинско ниво – в някои общини недействителните бюлетини са повече от 30%.
Наблюдателите предполагат, че сред основните причини за тревожния феномен са: ниското доверие на гражданите в общинските съвети; нередности в работата на избирателните комисии – поради некомпетентност или умишлени опити за манипулация на гласуването; протестният вот на избирателите, включително и като форма на съпротива срещу опитите да им бъде наложено да подкрепят определени изборни участници и др. От „Прозрачност без граници“ коментират, че това е драстично отклонение от международните стандарти, и призовават ЦИК да се намеси и да позволи да се извърши физическа проверка на бюлетините, за да се установи със сигурност какви са причините.
РОЗОВИ ОЧИЛА
„Това бяха спокойни, добре организирани избори. Резултатите според нас са легитимни“, заяви председателят на ЦИК Стефка Стоева на среща, организирана от президента Румен Радев, за проблемите на изборния процес. Дискусията не бе уважена от правителството. Изборните комисари се похвалиха с добрата си работа и отказаха да дискутират предложения за подобряване на изборния процес - защото някои резултати от вота били обект на съдебни дела. Стоева обаче смело предположи, че преференциите са виновни за рекордния брой недействителни бюлетини – без да има преки доказателства. Президентът Радев настоя, че какъвто и да е проблемът, решението е в машинното гласуване, на което обаче управляващите се съпротивляват. Очакваше се държавният глава да говори повече по тази и други важни теми в предаването "Лице в лице" по bTV, но по неизяснена причина участието му се отложи.
