България е на 16-о място в ЕС по разходи за здравеопазване, сочат последните данни на Евростат - за 2016 г. С 8.2 на сто от брутния вътрешен продукт, заделяни за сектора, страната е сред първенците сред източните държави в съюза. Проблемът обаче е, че официалните данни сочат, че през 2016 г. публичните разходи за здравеопазване у нас са били около 4.5% от БВП, т.е. останалите почти толкова средства са били плащани лично от джоба на гражданите.
Най-много за здравеопазване като процент от БВП отделя Франция - 11.5%. Следващите най-високи коефициенти са в Германия (11.1%) и Швеция (11%). Процентът в България - 8.2, е съпоставим с Гърция - 8.3%, и Словения (8.5%), които са и единствените страни от Източна Европа пред нас по този показател. След нас са Ирландия - 7.4%, и още 11 държави членки, като Румъния е с най-ниското съотношение (5%). Въпреки че Люксембург има второто най-ниско съотношение на разходите за здравеопазване спрямо БВП (6.2%), това е отражение на високия БВП в държавата, отбелязват от Евростат.
В целия ЕС като цяло се изчислява, че разходите за здравеопазване през 2016 г. възлизат на 9.9% от БВП.
Като отделяна сума на човек от населението обаче България е на опашката. Страната ни е на предпоследно място с 556 евро на човек, като по-ниски са били само в Румъния – 432 евро на човек, сочат данни на Евростат, цитирани от Инвестор.бг. Все пак между 2011 и 2016 г. разходите за здравеопазване у нас са се увеличили с 34.4% и през 2016 г. са възлизали на почти 4 млрд. евро, отбелязват от статистическата служба. Това обаче значи, че става дума само за публични разходи, т.е. плащаното от здравната каса.
Разходите за здравеопазване са били най-високи в Люксембург с 5600 евро на човек от населението, Швеция с 5100 евро на човек и Дания с 5000 евро на човек. Сред 19-те страни, за които са налични данни, само Гърция и Кипър са регистрирали спад на разходите за здраве между 2011 и 2016 г., сочат данните. Най-голям ръст е отчетен в Естония с 45.3%, а още пет страни членки – Румъния, България, Литва, Люксембург и Германия, са отбелязали повишение с над 20%.
България продължава да е начело на класацията за разходи за здравеопазване от джоба на гражданите. Процентът, който те поемат за лечението си у нас, е 46.5 на сто от всички разходи за сектора. Данните са за 2017 г. и сочат лек спад спрямо рекордните 47.9% от 2016 г. След нас е Кипър с 44 на сто лични разходи, близо до южната страна е и Латвия с подобни данни. Лидер е Франция с 9 на сто лични разходи.
СМЪРТНОСТ
В България 65.1 на сто от починалите хора на възраст до 75 години са можели да живеят още, тъй като смъртта е била предотвратима, показват данни на Евростат, отново за 2016 г. Това е под средното за ЕС - в съюза е можело да бъдат избегнати 68% от смъртните случаи. Най-лоши са показателите за Румъния, където 80 на сто от смъртните случаи е можело да бъдат предотвратени. Данните сочат, че най-голяма вероятност болните да оцелеят от лечими болести има във Франция, Белгия, Дания и Холандия, а най-рядко това се случва в Румъния, Словакия, Литва, Малта, България и Латвия.
