Съдебният съвет,  овластен с правомощието да предлага назначение на съдии, трябва да бъде независим от законодателната и изпълнителната власт. Това се казва в решение на Съда на ЕС от 19 ноември, за което съобщиха от организация "Европейски магистрати за демокрация и свободи" (МЕДЕЛ) в понеделник. То отговаря на три преюдициални запитвания, отправени от Колегията по трудово право и социално осигуряване на Върховния съд и на Върховния административен съд на Полша.

Съдът на ЕС подчертава необходимостта от гаранция, че условията и характеристиките на процедурата за назначаване на съдии са такива, че не позволяват възникване на съмнение у правните субекти за неподатливостта на съдиите на влияния от външни фактори, както и в неутралността им по отношение на противопоставените пред тях интереси при решаване на делата. "Независимостта на съдебната власт спрямо законодателната и изпълнителната власт трябва да бъде подсигурена", категоричен е СЕС. В решението му се казва още, че "когато решаващият орган (съдебният съвет - бел. ред.) не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, принципът за предимството на правото на ЕС следва да се тълкува като изискващ да не се прилага нормата от вътрешното право, която предоставя юрисдикцията за разглеждане и решаване на делата на този орган".

Международната организация, обединила представителите на над 15 000 магистрати, е категорична, че важността на това решение не бива да се подценява, като отбелязват, че за първи път Съдът на ЕС подчертава ролята на съдебните съвети. То пряко засяга и българския Висш съдебен съвет, тъй като в кадровия орган участват магистрати, излъчени от политически партии. ВСС е разделен на две колегии - съдийска и прокурорска. Шестима от общо 14 членове на Съдийската колегия са избрани на квотен принцип от Народното събрание. В Прокурорската колегия те са петима. Това води до обосновано съмнение, че изпълнителната и законодателната власт имат влияние в органа, който кадрува в съдебната власт. В крайна сметка постановлението на СЕС може да доведе до промяна в българското законодателство, включително в Конституцията, ако се приеме, че парламентарната квота политизира съдебната система и я прави зависима от другите власти. Със сигурност обаче, ако се стигне до сходно на полското дело в СЕС, полското решение ще се приложи и към България.