Хората, които подават сигнали за нарушения, ще могат да получат защита и чрез криптиране на данните за тяхната самоличност. Това предвижда проектозаконът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (т. нар. whistleblowers), внесен от "Демократична България" в първия ден от работата на на 48-ото Народно събрание.
Според проекта сигнали ще могат да се подават и по електронен път, "по начин, при който личните данни на подателя се анонимизират чрез криптографски методи, така че разкриването им да бъде технологично възможно единствено след разрешение на Административен съд София-град след писмено искане на председателя на КПКОНПИ, на лицето, подало сигнала, или на лицето, срещу което е подаден сигналът, когато има правен интерес за това и разкриването на самоличността е нужно за предотвратяване или обезщетяване на вреди от подаването на сигнала, или за да може лицето да се ползва от защитата по този закон".
"Консенсусът в експертната общност е, че не трябва да се допускат анонимни сигнали. Защото разследването на фалшив сигнал може да доведе до вреди за обвиненото в корупция лице, а то няма срещу кого да заведе дело след това", обяснява във Фейсбук един от вносителите на проекта - Божидар Божанов. И продължава, че "липсата на анонимност, при нашите институции, създава риск подателят на сигнала да бъде тормозен, въпреки всички защити, които предвижда законът, защото перфектна защита няма". А това намалява вероятността сигналът да бъде подаден. Затова на помощ идват технологиите - сигналите да се анонимизират в момента на подаване, като антикорупционната комисия да не може да вижда кой е подател, но данните да могат да се деанонимизират от съда, ако е нужно завеждане на дело за вреди. Това става с асиметрична криптография - данните се криптират с ключ на АССГ, и след това само той може да ги декриптира. По този начин сигналът не е анонимен, но подателят е защитен от това някой служител да "изпее" данните към високопоставено корумпирано лице. В същото време недобронамерените податели на сигнали не могат да злоупотребяват, обяснява Божанов.
Законопроектът на ДБ транспонира евродиректива от 2019 г. Законът има за цел да осигури защитата на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст.
Проектът регламентира създаването на канали за вътрешно подаване на информация за нарушения, канали за външно подаване (към антикорупционната комисия КПКОНПИ) и публично оповестяване на информация за нарушения. Задължени да създадат такива канали са работодателите в публичния сектор, работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители, работодателите в частния сектор, ако дейността им попада в приложното поле на определени актовете на Европейския съюз.
Законът ще се прилага за сигнали или публично оповестяване на информация за нарушения при обществените поръчки, финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, безопасността и съответствие на продуктите, безопасността на транспорта, опазването на околната среда, радиационната защита и ядрената безопасност, безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях, общественото здраве, защитата на потребителите и т.н.
Защита се полага от момента на подаването на сигнала или публичното оповестяване на нарушение. Като сигнализиращият може да е например работник или държавен служител, доброволец или стажант, съдружник или акционер, кандидат за работа и пр. Защита се предоставя и на хора, които помагат на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал, хора, които са свързани със сигнализиращия и могат да бъдат подложени на ответни действия поради сигнализирането, юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи, или с които е свързано по друг начин в работен контекст.
Защита се изразява в забрана за ответни действия с цел отмъщение, които могат да бъдат под формата на уволнение, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарни мерки, предсрочно прекратяване или разваляне на договор и др.
Ясната юридическа забрана в закона за предприемане на ответни действия с цел отмъщение би имала важен възпиращ ефект и би била допълнително подсилена от разпоредбите за лична отговорност и санкции за извършителите на ответни действия с цел отмъщение, смятат вносителите. В случай на нарушение на забраната за ответни действия с цел отмъщение е предвидена право на обезщетение на лицето, подало сигнал за нарушение или публично оповестило информация за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Законопроектът предвижда защитата да се предоставя и на лица, които правят тази информация обществено достояние, като например я оповестяват чрез онлайн платформи или социални мрежи или на медиите и т. н. По този начин за първи път в българското законодателство се създават специални правила при публично оповестяване на информация за нарушения, се казва в мотивите към проекта.
САНКЦИИ
Когато е установено, че лицето съзнателно е подало сигнал или е оповестило публично невярна информация, то се наказва с глоба от 3000 до 7000 лева. Когато задължените субекти не създадат канали за вътрешна сигнализация, ги грози глоба от 1000 до 5000 лева. Когато става дума за фирма, санкцията е от 5000 до 20 000 лв. При повторно нарушение глобите скачат на от 5000 до 10 000 лв., а или имуществената санкция става от 10 000 до 30 000.
За лицата, които не си вършат работата по закона, глобата е от 400 до 4000 лв.
За действия по отмъщение на подателите на сигнали, глобата е от 2000 до 8000 лв.
Актовете за установяване на нарушенията се съставят от КПКОНПИ.
